Как Мичка Емпиричка алармира службите за одеската мина
/част от "Парадоксален законник за войната и мира на Мичка Енциклопедичка"/
„Иска ли една слаба във военно отношение страна да бъде независима, трябва да стане зависима от някоя силна страна или от някой алианс от добре и модерно въоръжени страни. Пътят към независимостта минава задължително през зависимост. Това ще е вторият ми парадокс!“, реши Мичка, докато прекрачваше въртящата се врата на хотел „Империал“ в Бургас.
Портиерът я огледа от главата до петите: изрусена, права коса на конска опашка с жълто ластиче; чип нос с малки, нервно потрепващи ноздри; сини очи – воднисти, със зелени точици; под очите и над очите – сенки, почти в тон; анцуг – с горнище и долнище, прилични на луксозна зимна пижама; сиви маратонки с виолетови връзки, дясната обувка – обелена на носа; на малко широчките рамене на редовна спортистка – светлозелена раница, тип мешка, с множество джобове с ципове или копчета тик-так; дръзко-уморен поглед и полуотворен ...