Пит излезе на улицата, зави зад ъгъла и колебливо се огледа. Не му се искаше да се прибира. Не и докато не се успокоеше. След такава среща с Мел се чувстваше размътен. Особено след такъв сериозен разговор. Винаги, когато тя го потърсеше, той можеше безпогрешно да определи какво е настроението ù. Напоследък не бяха се виждали и след първоначалната радост, че я чува, с тревога усети напрегнатостта и несигурността ù. Тръгна по улицата и влезе в първото кафене, което привлече погледа му. Макар и рядко, случвало се беше да ù откаже да се видят, но този път заряза всичките си срещи и побърза да я види. Трудно му беше да опише как се чувства всеки път, щом я видеше след дълго време. У него се надигаха съжаление за пропуснати моменти, вълнение, което той не искаше да си обяснява... Вълнение, което го смущаваше, но което той не искаше да прогони.
Пит гледаше в чашата с кафе и пред погледа му премина сцената на първата им среща: Те вървяха по тротоара – бяха пълна противоположност – едната с къс ...