Написах набързо преди време
На някакво крехко стъкло, между два стоманени свята:
“i’m leaving for paris”*
и го написах с маминото червило за специалните поводи.
“parish li?” попитаха недонаучените.
От обич към Музиката и аз родоотстъпих:
“you don’t really care for music, do you?”**
После коварно смених едно ударение.
Паря, отвърнах.
И хапя. Огнедишам понякога...
Иначе не съм лош човек.
Е, не много лош…
Паря, да. Ала само онези, които се опитват да гасят моя огън с ризата на ближния;
с предвзети въздишки
и с подпъхнати грахчета-истини,
които убиват на моите нощи в завивките.
Хапя само вратовете на измислените кръвопийци,
на никому ненужни градинари
(какво яде вегетарианец-канибал?)
и също тъй на разни почти безглави призраци
(от куртоазия и любопитство само).
А огнедишам винаги, когато бъда предизвикана.
Когато сабите, които уж трябва да гълтам,
са по-големи, отколкото мога да ги понеса.
Обаче аз все пак ги понасям
във вихърен танц сред унили огньове.
Опърлям си веждите,
овъглям се цялата от глава до пети.
Горя.
Ама нейсе – сама си избрах тая клада -
нали пък съм вещица
по природа
Влияние
и възпитание.
А вещицата без своята клада…
Закъде!?
Само тлеейки почти безнадеждно
се чудя…
Разбра ли Париж, че тук
Някой попита
“parish li?”
О, дано да е затворил очите си и за тази постъпка Париж.
Иначе сигурно щеше да се засрами…
И Срамът да запали по бузите му похотливо прекрасни пожари.
A щом веднъж Париж се засрами,
щом Париж веднъж загори,
това е Краят на всичката влага
и всички, всички, а не само вещиците по кладите,
ще горим в този Срам.
Моли се само да не е разбрал.
И за дъжд се моли…
Аз заминавам отново,
защото тук ми пари достатъчно дълго.
*заминавам за Париж
**не ти пука наистина за Музиката, нали?
© Алиса Всички права запазени
Продължавай to parish!
Сигурна съм, че ме разбра