Глава тридесет и първа – за Гъливер и пазарната икономика Е, заспа детето – още в началото. Иначе как щях да ви разкажа тая приказка, подходяща за „Лек ден, възрастни!”? Аз пък се сетих за още една – пак модерен вариант. За Гъливер. Та, след като се люшкал седмица по вълните, блъскан от ветровете, мачкан от ураганите, гонен от акулите, Гъливер най-сетне видял бряг. Не, че му притупало да си отдъхва - той бил свикнал на мачкането в градския транспорт, на преследването от страна на фалшиви контрольори, обръгнал на местни данъци и такси, с омазолено сърце от скачащите цени... Абе, него ли ще плашат разни урагани... Но му било писнало това носене между вода, дъно и небе и затова с радост изкряскал: "Плаж", пък се проснал на пясъка. Обаче дошли лилипутите! Гъливер често бил гледал по независимата телевизия родните си политици, та не му пукало много, че насреща му са ниски хорица - нали не били низки, както ония там, но... все пак... Абе, една нормална жена нямало, та се налагало набързо да ...