Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им
И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ българката човек би казал, че или НЛО е видяла, или Годзилата от завист я напада. Но не – зърнала е позната и я зове на всяка цена да дойде. Лафче, какво друго обединява жените? Ах, да – и омразата към някоя обща приятелка. Та пак съм принуден да слушам женско бръмчене:
- Едно кафе, Кръстинче? Моя го няма, отиде уж по работа нейде. Е, пускам го свободно, вече е дресиран. Дори хърка в унисон с мен.
А какъв вързан беше... Идва на другия ден след раждането на детето и аз, както винаги, го инструктирам. " В петък ни изписват. Ще дойдеш сутринта с два букета и бутилка шампанско. Единият букет и шампанското за акушерката." А той са звери нагоре към прозореца и пита: " А вторият за кого?"
Но го по ...