Глава тридесет и шеста – за медицината и нас

Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!

Отидох, например, зимъс  при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърлото го заболя.  Джипито извади едни хапове, даде ги и ми обясни:

- Пиеш по две след хранене и нямаш проблем вече. Модерно лекарство, ново, американско – 40 лева опаковката. Само едно нещо не е баш наред - може и стомах да те заболи от него... 

Седне извади друга кутийка и поясни:

- Но това е друго модерно средство. Лекува стомах, като добър ден да речеш. Гълташ по едно четири пъти на ден – 70 лв. тубата. Обаче има някой странични ефекти - може бъбреците да поразслаби, да те поподгони към тоалетната...

Измъкна от шкафчето трета кутийка и започна да разяснява:

- А за тая работа има супермодерно лекарство. За теб - 50 лева. Гълташ го преди ядене и си тип-топ. Е, в упътването пише, че може да има странични ефекти - да получиш мигрена ...

Бръкна в чекмеджето и постави на бюрото друго пакетче :

- Обаче за всяка болка си има илачи .Ей тези хапченца ще вземаш преди лягане и след ставане, ама редовно - и си о'кей! Въпреки, че и тук има проблемче - възможно е да причинят болки в гърлото, та затова са ей тези, първите хапове ...

Та тогава махнах с ръка и отидох при Митето в кафе - гаража да се лекувам с оригинално менте. На третата чашка му рекох  примирено:

- Ей, братче, вече за всички болести има илачи! Умираме от лечението!