Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много, ама много партии, много нещо!
- Така е – казвам – Знаеш ли кой на този свят са повече от китайците? – и сам си отговарям – Мераклиите за власт. А знаеш ли кои са по-малко от албанците? Истински кадърните.
Найден клати глава:
- Аааа, много си песимистичен! Ще видиш – тия ще ни оправят!
- Точно така – казва Митето и уточнява – Ще ни оправят, ама в най-лошия смисъл на тази дума….
- Ех, кога ли положението ще стане добро – бързам да сменя темата.
А Митето мрачно проронва:
- Че то вече беше добро….Но кога ли най-после ще намерим изход от тунела, където сами се напъхахме?
- Изхода го остави! – прекъсвам го аз още по-мрачно – Защото и входа затвориха… ...