КАЛИН
Ноември. Денят се прокрадваше в гъстата студена мъгла, но още беше тъмно. Далечен лай на куче събуди глутницата и тя поде настървено. В градинката до храстите, голямата купчина от юргани, парцали и кашони се размърда. Показа се първо момчето - юноша. Помогна на баба си да стане, надигна се и майка му. Трескаво започнаха да се обличат - през нощта беше паднала първата слана. Половин час по-късно, всичко бе прибрано и натоварено на архаичната бебешка количка. Майката хвана ръката на бабата - сляпа по рождение и я поведе към близката пейка. Калин тръгна за закуски. Вървеше бавно- леко прегърбен, с поглед вторачен в земята. Ако не беше изпъпченото му лице и сплъстената от мръсотия коса - човек би казал, че е красив младеж. Мимоходом погледна насядалите до пицарията момчета и момичета от частната гимназия и ускори ход - делеше ги пропаст... Как му се искаше отново да ходи на училище... Имаше осми завършен клас, с диплома "отличен". И в трите училища, където кандидатства го приеха, но ...