29.06.2017 г., 19:27 ч.

Калните обувки 

  Проза » Разкази
656 1 3
3 мин за четене
КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първи поздрави баща му.
— Здравей, Мишонка! — усмихна се малко насила майка му.
— Здравейте! — отговори им Милен.
Продължиха разговора си.
— Не, не ... ти не можеш да си представиш — разпалено обясняваше баща му — колко е унизително такъв глупак, който не може да раздели на две магарета сеното, да те кара да му пишеш обяснение защо слънцето изгрява от изток и като задуха вятър се клатят клоните на дърветата. А бе, кретен с кретен...
— Нали това ти обяснявам — с приглушен глас майка му се опитваше да скрие яда си. — Колежке, викам и́, като отворим нова папка само си улесняваме работата. Така ще можем бързо и лесно да правим справки по видове разходи...
— Тя ти е колежка, не ти е началник, а на ме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??