12.08.2021 г., 8:22 ч.

Калокерии, лято, лятото 2 

  Проза » Разкази, Други
800 0 4
7 мин за четене

                      Сякаш свикнахме един с друг за няколкото дни прекарани на плажа,.. пръскахме се с вода, плувахме,.. забавлявахме се , сякаш бяхме влюбени,.. разхождахме се по плажната ивица под зависливите погледи на шкембести чичковци и въздебели лелки,.. стегнатите ни тела лъщяха, като тиган на месечина, както се казваше в народния епос...

- Искаш ли да идем утре някъде другаде,.. имам мотор...- предложих

- Ауу, някакво папаки Хондичка или Пиаджо - засмя се тя - Дали ще тръгне, ако му се качим двамата,.. а, не.. единият ще е на моторчето, другият ще го бута и подтичва зад него,интересно..- засмя се тя по детски шеговито

- Ааа, по-голям е , 650 кубика, ще ни издържи - засмях се на свой ред

- Остава и да е черен..

- Не бял е,.. но щом трябва ще го боядисам черно,.. имам черен спрей - угоднически й казах

На другият ден отидох с мотора, спрях малко по-далечко от уговореното място, по-рано и зачаках..

Видях я по тротоара с някаква безгрижна крачка,.. без да се оглежда поспря,.. извади мобилния и имитира някакъв разговор,.. запристъпя нервно от крак на крак...Стана ми смешно, подкарах мотора и спрях пред нея

- Извинявайте, госпожице,.. чакате ли някого ..- попитах

Последва зверски поглед към натрапника,.. вдигнах шлема на каската

- Катерини,..

- Кирио Петро,.. не те познах,.. нали каза, че е бял,.. не очаквах...- и приятелски ме потупа по рамото

Сложи другата каска и отлетяхме...

Усетих ръцете й да ме обгръщат,. каската й опря в гърба ми...

Не я страх, сигурно й е приятно , си помислих...Спрях в един сенник за мотори,.. взех раничките

 и на плажа,...Винаги съм се учудвал на гърците,.. два камъка да видят и веднага табела, колко исторически са, 3 - 5 век преди н.е. и някаква съчинена история,.. същото е и за плажа и морето,.. сенник за мотори, паркинг за колите, чадър с по два шезлонга в два реда, и всичко това безплатно,

... достатъчно е барчето с масички, столчета , щъркелчета,. и лека приятна музика,.. хитри византийци, с кеф да им дадеш парите си,.. да но няма варена царевица,.. няма тиквени семки да люпиш,.. а, какво няма още,.. няма ревливи деца и викове на майките '' Ела тукааа,.. ушите ще ти скъсам...''  или  по-културно  ''Мамо да вляза ли в морето ''..'' Даа може,.. но внимавай

да не се намокриш...''

Поогледах се, все млади и усмихнати хора,.. и в барчето и под чадърите...

Сервитьорката донесе чашите с фрапе,.. смукваш през сламката,.. о, живително.

- Петро, а ти женен ли си,.. питам и аз,.. кой ще те остави такъв левент като тебе на мира ..-

неочаквано попита тя - Мъж мечта си, .. няли слушам и гледам колежките в офиса как тайно въздишат,.. даже една се изпусна  '' Той еднакво добре се държи с всички,.. сигурно е гей и се спотайва..''

Погледнах я,..огледалните  очила скриваха очите й,.. устните плътни и леко отворени в очакване,..

гърдите й в нормално горнище, а не в два размера по-малко и да изглеждат, че всеки момент ще изкочат на свобода,.. корема стегнат, колената прибрани едно в друго...

Хубавице, хубавице,.. аз съм българин, ти гъркиня,.. защо ти е да знаеш,.. ще се омъжишли за мене,.. да, да ама ще мога ли после да задоволявам капризите ти,.. искам таверна, таверна

ама с жива музика,.. искам на бозуки,.. то, гърците не могат, а, аз как да го направя,..си мислех.

- Катерини, какво да ти кажа госпожичката ми,.. не ми остана време . Имам  по-малък брат, аз се задоволявах с малкото, за да се чувства той по-спокоен,.. завърших Икономически институт, не пия алкохол , не пушех, е как да се впиша в средата,.. Завърших и започнах работа е строителна

фирма, ..през деня началник  в офиса,..а нощно време разстоварвах тухли на обектите , събота и

неделя с работниците допълнително заработвахме,.. от фирмата даваха апартаменти, полузавършени

купих си,.. с работниците го стегнахме, те доволни от мен, аз от тях...помогнаха ми.

Брат ми стана студент по Информатика,.. идваха  в къщи н негови колежки, прекрасни момичета,.. но като ми кажеха '' батко Петър..''  и любовта отминаваше, бяха деца на 18 - 20 години...

Запознах се с една кранистка , нали ги знаеш високите кранове по строежите,, не че голямата любов , но си паснахме , и тя не пие , не пуши,..каза , че не е семейна, от някакво село наблизо беше, често оставаше при мен  през седмицата, а събота, неделя си беше на селото уж да помага на родителите си....Един ден ми казва  '' Мъжът ми излиза от затвора и по-вече няма да се срещаме ''

Бил шофьор и при катастрофа наранил пешеходец, та  на две години го осъдили...

Стана ми обидно,.. поне ако беше ми казала, нямаше да храня надежди,.. После разбрах, че се развела със '' затворника '' заради някакъв мъж от тяхното село, т.е. тя едновременно е

била с двама ни,.. единият за десерт.

Брат ми завърши, кара магистратура в Англия, там се ожени, там работи,.. сега той ми помага,

моторът е подарък от него.. Гърция е по-близо и ми харесва,..понякога си ходя за празници или

отпуска да видя нашите,.. ходя и до Англия, нали сега има нискотарифни авиокомпании...

Тя бе свалила очилата си и ме слушаше и наблюдаваше с интерес..

- И  изведнъж - продължих - В един хубав слънчев ден , срещнах теб в автобусааа...

Взех шишенцето с минерална вода и я напръсках...

Ако беше някоя глезла, би се разпищяла,.. би направила скандал и разни епитети...а тя грабна  своето шише и започна да ме пръска..

- О ти ли,.. ти ли - засмях се  - Сега ще видиш как се мокри..

Присегнах си, хванах я под коленете, под мишниците и се затичах към водата, нагазих  до над коленете и я пуснах във водата,.. играта й хареса

- Ох, помощ,.. помощ..- престорено извика тя - Удавих се,.. не мога да плувааам

Подхванах я, телата ни се опираха,.. гърдите й се повдигнаха,.. устните й шепнеха ли нещо..

Погалих  нежно лицето й, оправих кичур коса,.. хванах ръката й и я поведох към чадъра...

Стояхме под него като статуи, не смеех да я погледна,... Какво направих, ами ако се разсърди,.. отиде и тази ваканция по дяволите...

- Ох, чакай, чакай,.. Петро имаш нещо на лицето,.. не мърдай - протегна тя ръката си и ме натисна по носа - Бибииит,.. ти гониш.... И се затича към  морето,.. затичах се и аз...

Заплувахме като двойка делфини един до друг,.. вторачени в лицата си отколкото напред...

Изведнъж тя се потопи под вода,.. изчезна.. усетих ръцете й да докосват бедрата ми, гърба, раменете ми,.. обърнах се,.. отново се беше потопила...Този път изплува пред мен,.. ръцете й игриво опипваха корема ми, гърдите ми,.. пак корема...

На свой ред и аз се потопих, приближих се до нея,.. опипах нежно бедрата й,.. едната ми ръка се плъзна през междукрачието й за секунда, сякаш по погрешка,... прихванах гръдта й,.. тя се отпусна във водата,.. обгърна с крака кръста ми, ръцете се придърпаха към тялото ми,.. поехме си въздух,.. не мърдахме,.. потъваме,.. устните й се залепиха за моите,.. краката ми напипаха пясъчното дъно, оттласнах се и тръгнахме нагоре....

- Ох, защо въздухът ни свърши толкова бързо,.. нямаме тренинг ..- засмя се тя

Заплувахме към брега,.. щастливи от постигнатото...

                На другият ден реших да я изненадам с Аудито

- Петро, ти ме срази,.. аз с Ауди на морето,.. тук ли да се снимам или на морето - разсмя се тя щастливо...- А утре с какво ще ме  сюрпризираш, момчето ми...

- Има с какво,.нали караш велосипед,.. с велосипеди на море, ще учудим всички - на свой ред се усмихнах..

Денят мина по-вече от великолепно,.. игра във водата, разхождане по пясъка,..фрапе на сянката..

- Петро, отвори предната и задна врата на колата и ела тук,.. Ще си сваля банския, още е мокър,.. да не изцапам тапицерията,.. така между двете врати никой няма да ме види гола....

- Хората да,.. ама нали аз ще те гледам,.. малко ли е

- Ах тии,.. само да си затвориш очите,.. ще стоя без дрехи докато ги отвориш, така да знаеш..

С ловко движение свали  горнището,.. белите й гърди се откроиха на черния тен на тялото й, сякаш бяха скарани една с друга,.. гледаха в различни посоки...

Свали долнището, прилепнало  към тялото, оголи се дупето й, бяло като сняг,,.. банския се размърда надолу откривайки оформеният триъгълник, грижливо подстриганите косъмчета го очертаваха... Надяна ефирната си рокля....

- Прозира малко, но няма да зяпаш насам,.. ще си гледаш пътя -  с шеговита закачка рече тя - Нали знаеш пътя за към вас, ,... карай натам..

                    И ръката й посочи вярната посока...

 

 

 

 

 

 

 

 

/ следва продължение /

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??