КАМШИКЪТ
Мой приятел, прочут композитор, ме покани да ми изсвири някои от най-новите си произведения. Приех с голяма радост тази покана. Малцина могат да се похвалят с благоразположението му и за мене беше чест да го посетя. Домът на маестрото ме впечатли с това, че бе подреден с много вкус. На една от стените обаче видях да виси окачен стар камшик, несъвместяващ се с нищо друго от обстановката. Учудих се, че го държи на толкова видно място, при отличията, спечелени от различни конкурси. Мислех да го попитам за това, но той нямаше търпение да чуя творбите му и веднага засвири на пианото. Свиреше вдъхновено, с много любов и с невероятна лекота. Произведението беше прекрасно, но аз така и не успях да се насладя, защото не ми се отдаде да се съсредоточа в музиката. Мисълта и погледът ми бяха насочени в този загадъчен стар камшик. Явно, че той имаше някакво особено значение за моя домакин.
Когато отзвучаха последните акорди на пианото, той ме погледна в очите въпросително - очакваше да каж ...