Камъчето
Никой не беше безпокоил камъчето. То си лежеше и се грееше на слънчице, когато в него се спъна Рада. Вечно бягаше след пеперудите в стремежа си да ги разгледа как са устроени и как летят.
- Я! - възкликна момичето, разглеждайки камъчето. - Такива още не съм виждала.
Тя взе непознатото камъче в ръце и започна да изучава покриващите повърхността орнаменти и чертички.
- Откъде се взе такова? - Рада явно чакаше отговор и даже не помисляше, че отговор не може да има.
Камъчето мълчеше. Него също го интересуваше този въпрос - откъде се беше появило. Откъде въобще всичко се е появило?
- Ще те покажа на Любомир - каза Рада.
Камъчето не беше съгласно. То изведнъж се размърда. Момиченцето извика и го хвърли в тревата, но не побягна. Камъчето полежа малко, а след това от дупчицата изкочиха лапички, глава и малка опашчица. И тръгна...
- Любомире! Любомире! - завика Рада с възторг, като пляскаше и подскачаше. -Погледни, тук има живо камъче! Нали ти казвах, че всички камъчета могат да вървят ...