В тъмното, сред нощните сенки, един човек се прокраднал покрай сградите, прескочил почти полегнала ограда и приклекнал до един камък.Той се извисявал в изоставен и полуразграден двор.. Някога в този двор бил играл баща му. Камъкът изглеждал прастар, като всеки голям камък. В средата му, имало издълбана ниша, изцапа с нещо червено и в нея била издраскана с древни букви думата "беда". . Човекът седнал до камъка и си спомнил една история. Баща му я разправил една прохладна вечер. Та този камък, бил докаран на това място, теглен от камили. Взели го от развалините на някакъв стар храм, разрушен от римляните по онова време.. Бил огромен и тежък, и смятали да бъде началото на голяма къща. Но се отказали. Така камъкът останал да си стои така брулен от ветрове и дъжд. Баща му бил имал този двор от неговият баща, а той от неговият. Навремето, най първият баща, който дошъл в този двор, го намерил пуст, изоставен и изгорен. Ограда нямало. Тогава докарали и камъкът. Избрали го изсред много други го ...