Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „кой човек, за бога, би искал да се превърне в камък?“. Ако човекът от подземието искаше да се превърне поне в насекомо и ако Йозеф.К се е събудил една сутрин, превъплътил се в насекомо, защо и аз да не желая да се превърна в камък. Ясно, ще кажете: „Но виж, те са просто литературни герои.“. Да, така е, прави сте, ала аз мисля, че понякога не изкуството копира живота, а живота копира изкуството.
Обстановката в нашето семейство беше като в разказа на Франц Кафка- „Присъдата“. Аз всъщност презирам баща си, а майка ми я имам за низше същество. Обичам я, но така както човек обича животинчето си. Имам и сестра, но тя ми е по-чужда и от един случаен камък навън.
Баща ми беше майстор строител, а тов ...