Лъвско Сърце живееше близо до мястото, за което по-късно научи, че се нарича "Доджо". От дълго време скришом всеки ден наблюдаваше заниманията вътре и внимателно слушаше наставленията на човека, за когото по-късно разбра, че се казва "Семпай", обаче изминаха няколко месеца, преди да се престраши да пристъпи в Доджо и то крадешком, късно вечер, когато всички вече си бяха тръгнали, през един прозорец, който не се затваряше много добре.
И така нощ след нощ той се промъкваше в залата и упражняваше нещата, видени през деня - кълбета, падания, всякакви други премятания, бой със сянка, чувал, макивара и ката. Естествено имаше и проблеми, защото нямаше кой да поправя грешките му на момента, но той имаше много добра памет и се справяше прилично добре в това отношение. Другото неудобство бе, че Лъвско Сърце беше доста по-дребен от останалите трениращи, но ентусиазмът му компенсираше до голяма степен това дребно неудобство.
Всъщност най-важното бе, че се чувстваше добре, заниманията в Доджо му бя ...