Вървях като смазан към къщи. Пихме с наборите кафе и зачепахме две от любимите ни теми, жени и здраве.
Заразправяха случки от санаториумите където са били, жени, жени, колкото искаш, всяка дошла болка да лекува, а и медицинския персонал бил на висота и винаги готов да помогне при нужда. Слушах ги със затаен дъх.
Е, едно време ходехме на море да се перчим със здрави мускулести тела и младежки устрем, все едно морето ти е до колене, а сега слушам да се хвалят за някакви си бабински бани, санаториуми и да споменават клинични пътеки за по-ефтино и да си спомняш младините.
Не, че нещо го бях закъсал здравословно, напротив, за годините си изглеждах доста в добра форма, но като ги слушах, кой как излъгал системата и бил на 10 дневна почивка с направление, и мен ми се прииска....
Колко му е да стана артист, макар че апетит имам, не ми се замайва главата като ходя, сърце като на бик, всички други органи ОК. Даже моето Ленче, все се смееше и бръщолевише, '' Късмет си ми тии, късмет, на колежките ...