Беше мъглива есенна вечер. Отрудени хора бързаха към студените си домове. Грижите за неплатени сметки, отглеждане на деца и други битови проблеми бяха белязали лицата и походките им. Те изглеждаха почти като зомбита, направлявани от зловещ шаман – самата съдба.
Тази вечер Захарин се събуди свеж и отпочинал. Климатикът отопляваше луксозния му апартамент в една новопостроена сграда. На нощното шкафче стояха небрежно захвърлени златен часовник “Rolex”, ключ от паркиран в подземния гараж джип “Cherokee”, прилично издут портфейл от крокодилска кожа, GSM “Nokia” – един от трите модела, продадени в България - и стилен златен пръстен. Гледката го очарова толкова, че предизвика ослепителната му усмивка, която само той знаеше колко струва.
- Катерина, веднага! – извика Захарин.
- Добър вечер, sugar – измяука пищна блондинка, която откликна на повика му автоматично.
- Без лигавщини! Напълни ми ваната и ми пусни Вивалди – запомни ли най-после диска? Когато вляза, донеси ми “Johnnie Walker” on the ...