12 мин за четене
-Ще го погубя, напълно ще го погубя!... Ще го накарам да се влачи на колене пред мен и пак да моли за ръката ми, да съжалява, че ми е изневерил и че е направил дете на оная никаквица… - обикаляше из хола като бясна втората бивша съпруга на доктор Велев.
Преди година той бе подал молба за развод. Опияняващата им любов бе завършила така внезапно, както бе замъждукала преди шестнадесет години. Нейна рожба бе дъщерята на хирурга, сега вече петнадесетгодишна красива девойка. Скоро съдът бе решил прелестната му Дана да живее постоянно при майка си, а той да има право на свиждане с нея всяка трета събота и неделя от месеца и двадесет дни – през лятната ваканция, а също да заплаща издръжка, която според него спокойно можеше да стигне не само за нуждите на детето, но и на неговата майка. Тъкмо синът му от първия брак бе навършил пълнолетие и той бе престанал да му изплаща издръжка, сега бе осъден да дава двойно по-голяма, а на път беше третата му рожба…
До операцията оставаше още около час. Док ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация