17.01.2020 г., 20:50 ч.
Картината!
1 мин за четене
Йовко беше застинал пред гледката, която се разкриваше пред очите му, сякаш беше попаднал в капана на времето. Години наред обикаляше света в опит да намери себе си, в опит да избяга от спомените и потеклото си. Срамуваше се, да каже, че е от село, когато отиде да учи в града. после пък се срамуваше да каже, че е от България, когато отиде да работи в чужбина, но най-вече се срамуваше от родителите си, в редките моменти, когато идваха да го навестят. Срамуваше се, от начина по който говореха, срамуваше се от начина, по който се обличаха, срамуваше да ги представи като свои родители. Накрая те престанаха да идват, а той за да замаже гузната си съвест им пращаше пари.
Един ден, един сивкаво-досаден мрачен ден в Ню Йорк, пристъпи прага на една галерия. Не че имаше намерение да влиза, но дъждът се изсипа така внезапно, че той инстинктивно се мушна в първата отворена врата. Посрещана го усмихната девойка, която веднага се засуети около него, подавайки му мека кърпа да се подсуши и го покани да изчака, да премине бурята. Йовко й благодари и стана да разгледа картините. Обикаляше безцелно, колкото да мине времето и тогава я видя!
Картината показваше пътят към неговото село в един горещ, летен следобед. Беше толкова истинска, колкото в деня, когато той напускаше... Купи картината, запази билет и се завърна само, за да разбере, че вече никой не го чакаше у дома! Чакаше го само една, малка бележка забучена на портата – Простено да ти е сине!
Вдъхновен от картината „Августовско лято” на Димитринка Гаядажиева
© Mihaela Sidera-Scott Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Като няма участници, да отпадне предизвикателството, какво толкова!
И на мен сентенцията като заглавие не ми допадна, камо ли да ме провокира да напиша нещо. Уж Господ е безгрешен, а дяволи го хващат... от 2004 я "изкопах" тази мисъл в нета, в последно време се разнася из фейсбука. Да започнем да разсъждаваме за метафорите и какво е искал да каже Симон, дето я е пуснал преди години като мъдра мисъл, в чийто абсурд да търсим оригиналност... Тия социални мрежи наистина изродиха нормалното мислене, но това е друга тема! -
Севделин Порчев - Аз нямам намерение да ходя в армията, така че обичам по-мекият подход. Така съм свикнала и във взаимоотношенията с хората около мен. А иначе-да, съгласна съм, че в състезанието грешките се наказват и за това, предложих и да се свали творбата ми, защото явно не отговаря на изискванията на предизвикателството.
-
Това предизвикателство без това не привлече голям брой участници, засега има два разказа на кръст. След този случай може да се откажат и други, които са имали намерение да участват.
Но модераторът има последната дума - той коли, той беси.
Дано да греша, но мисля, че се подхожда избирателно. В другото предизвикателство, за "Мълчанието" също има разкази, в които темата изобщо не е разгърната. -
Всеки конкурс е състезание, в което съдията не е учител и вдъхновител. В състезанието грешките не се поправят с любов и търпение, а се наказват. Както казват в армията "повече пот в учението, по-малко кръв в битката"
-
Пепи - За вторият курс, просто не издържах - държанието беше много тенденциозно, всичките останали дами общо 8 на брой бяха въздигани в култ, като "най-невероятните таланти на света", а аз се почувствах като най-долният просяк, който търси нечие внимание и одобрение. Според мен, когато отидеш на такъв курс идеята е, че ръководителят трябва да бъде твой Учител и Вдъхновител, да поправя грешките ти с любов, търпение и разбиране. Това е все едно да навикваш един първокласник, който виждаш, че се старае, но не се справя с темпото на останалите. Аз отидох с идеята, че съм чирак и бих искала да се поуча от майстора, но...няма значение, оттам пък си взех няколко житейски урока, така че все пак научих нещо, макар и не това, за което бях отишла. Благодаря, ви за "следването".
-
Аз пък ще те "следвам" с интерес!
Трябвало е да завършиш втория курс, не приемай нещата лично, а ги съотнасяй към писаното. -
Благодаря, Георги Стоянов и за стихчето и за коментарите, накарахте ме да се усмихна! Имате страхотно чувство за хумор и сте напълно прав, това с конкурсите е много субективно. Пепи, ще помисля върху съветите ви, за които ви благодаря. Ще изчакам да попремине бурята и тогава ще качвам нови неща, ноооо в Предизвикателствата повече не стъпвам... А, па - па, както казват моите гръцки роднини, когато искат да кажат - там не отивай, там е огън и жупел.
-
"Бел. модератора. Надявам се да участват само завършени разкази,"
разказ - разказвам
Заглавието съдържа идеята - през хиляди километри една картина да да те върне обратно, да те накара да преосмисли приоритетите си и живота си. От там нататък: как се е стигнало до там, какви амбиции е гонил героят и др., разказът ми липсва.
Ако го пренапишеш без тия дълги неколкократно обяснения за "срама" (комплексите) на героя, а опишеш случки, които да го разкрият, защото разказ означава точно това - случка, събитие, която води до кулминация и финал, който да го завърши, би бил наистина много добър! Напипана е много сензитивната ниша за носталгията и вината, но не е разгърната.
Поздравления на авторката за идеята, заради нея съм сложила 5*****, другото си е работа на модератора.
пп
С Марианка! Продължавай да пишеш, и да четеш също! Явно имаш набито око за "малките камъчета, които преобръщат колата", дерзай! -
Тук е много строго! Авторите ще се изтрепят за тези грамоти и конкуренцията е жестока! Модераторите са безкомпромисни и следят за всяка думичка. Друг е въпросът, че ми се разваля кефа от писането, с разните санкции, поради което не участвам в конкурси. Пишете си свободно, без строги рамки, извън конкурсите, защото, какъв е смисълът да се състезаваш в област, където всичко е субективно, както каза Весо Художника.
Е, как къде да ги качваш? В “Откровения”, категория “Проза”. А на “градивна” критика, хич не се надявай. “Разрушителна”- може! -
Била съм на два различни курса по творческо писане и разликата беше в това, че при едната учителка израстнах много благодарение на тази градивна критика, при другият човек, обаче, чийто коментари бяха в тоз хаплив тон, с който някой от хората ме нападнаха тук - е, там усетих, че деградирам и напуснах. И за да няма повече спорове... Наистина няма проблем за мен, творбата ми да бъде премахната от Предизвикателството, наистина уважавам мнението и решението на админите, те и за това са админи, за да следят тези неща, като дали дадена творба отговаря на изискванията - единственото, което не ми хареса беше тонът. Моля ви, моля ви свалете творбата ми от там, а ако има хора, които искат да продължат да четат мои неща, моля да ми обясните къде и как да ги качвам? Спокоен ден ви желая, мили приятели.
-
Леле, мале не съм очаквала такава реакция! Какви страсти само е възбудила творбата ми, честно казано не зная дали да се радвам или да си посипя главата с пепел. И така ще се опитам да отговоря, доклокто мога на повечето коментари. Жалко, че няма възможност, да се коментира под отговора на всеки човек, защото би могло да се отговори по-конкретно. На запитването как родителите на Йовко са ходили чак до Ню Йорк - не, не са ходили до там, ходили са да го виждат, когато е бил в София. И по този повод се сетих как едно време правехме анализ на темата - Какво аджеба е искал да каже автора? Е, в случая авторът отказва да прави литературни анализи на творбата си. Що се отнася до така нарчените съвети от водещите имена в този сайт и леко подигравателният тон, който усещам - ще кажа следното. Нямам нищо против да приема така наречената градивна и доброномерена критика, напротив точно така според мен се усъвършенства авторът, когато му се посочат грешките или недообработените детайли. Била съм на
-
В правилата за конкурсите пише, че класацията се извършва, според вота на читателите, но администрацията има тежката дума. Какъв ви е проблемът? Щом модераторите преценяват, че дадена творба не отговаря на критериите, да бъде класирана на двадесето място, например, независимо от читателския вот. Декласиране, полемика, сръдни, разправии... За какво е всичко това?!
-
След като публиката единодушно реши, че разказът Е по темата, а лошите модератори тенденциозно са елиминирали един от фаворитите, бих желал да изразя възхищението си от следното изречение в разказа "Купи картината, запази билет и се завърна само, за да разбере, че вече никой не го чакаше у дома!". Съвършен минимализъм! В едно изречение две пазарувания, дълъг път, завръщане и установяване на факта, че вече никой не чака главния герой... Ето това е съвременната белетристика - три в едно, четири в едно, пет в едно! И всеки разказ може да мине за всякаква тема! Мда... А онова мухлясалото "Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне...и дрън-дрън-дрън..." пасти да яде!...
-
По темата е. Господ е админ, дяволи са модераторите, авторите са ангели и го отнасят.
-
Прочетох изискванията на предизвикателството внимателно и според мен разказа отговаря на темата точно толкова, колкото и разигралата се интрига. Момент да я прочета пак, а ето : "Когато Господ го хванат дяволите, ангелите го отнасят."
Моите уважения към съдиите, вероятно имат своите стандарти и критерии, но не съм съгласна, че не е по темата. -
Модераторът си модерира,
тъжен автор пие бира.
Има някаква минавка
и в заданието правя справка.
Тясна тема, строги форми,
няма как да се оформи,
точно според правилата.
Друг ще грабне грамотата,
после ще я разпечата,
да му разкраси стената.
Ех, че радост, ех, че кеф!
В джоба нямам пукнат лев.
Да се пише за награда,
ми изглежда доста тъпо.
Авторът отхвърлен страда.
Евтиното струва скъпо. -
Благодаря за изясняването. Затова питам, за да не оставам с погрешно впечатление.
-
Уважаеми дами и господа, това, че разказът е стоял три дни, не означава нищо. Модераторът не е на работно време и никъде няма правило в кой момент ще се произнесе. Разкаказът е свален, защото нито прекалената амбиция на героя е описана, нито страданието на близките му. Казано е, че се е срамувал от произхода си и толкоз. Нито е изяснено защо, нито какви цели е преследвал, нито как това се е отразило на близките му, нито кои са те. Само една малка бележка на портата от родителите му. Съжалявам, но това са по скоро бележки за разказ, отколкото разказ за участие. Край на темата
-
Разборът на Перперикон е грешен. Героят Йовко не е постигнал целите си. Няма значение дали е забогатял или не. Той се озовава случайно в галерията в Ню Йорк, бягайки от дъжда, и няма намерение да купува картини.
Още в началото на разказа се казва, че той, героят, се опитвал да избяга от спомените си и се срамувал от потеклото си. Това ни подсказва, че Йовко се е стремял да бъде част от друго, висше общество. Не се е асоциирал с бедните си родители и провинциалната среда, опитвал се е да намери себе се, очаквайки това да му донесе някакво удовлетворение. По такъв начин той наранява най-близките си - неговите родители.
Сега прочетете отново подтемите от Предизвикателството: "Когато Господ го хванат дяволите, ангелите го отнасят." -
Но постоянно ли може да мени мнението си, защото ако е така, ние постоянно трябва да сменяме фаворитите си, не, че е проблем, просто да се изясни.
-
За публикуващ да. Въпросът е дали модераторът след публикуване на произведението в определено предизвикателство има директно отношение относно темата. Това имах предвид. Защото ако има и три дни е смятал, че отговаря, не разбрах конкретната причина за отстраняването.
-
Предполага се, че най-вече модераторът трябва да смята, че разказът отговаря на темата. Все пак веднъж вече е допуснат и останал в предизвикателството няколко дни. В случая човек остава с впечатление, че Порчев се повлия от определен коментар. Иначе всеки има право на мнение. Всички сме с различен вкус и усет, но затова има хора, които изпълняват определени функции и трябва да са безпристрастни. Ако от Порчев не зависи първоначалното публикуване на творбата в предизвикателството и дали същата отговаря на темата, моля да ме извини.
-
За мен конкурсите са нещо като състезателна писта, където трябва да се впишеш в правилата за да не изхвърчиш на някой завой. Самото класиране по места не ми се струва удачно, по добре е да се раздават пчелички Основната полза е да се понапрегнеш и да влезеш в коловоза, ама по свой си начин, необикновен и неочакван. Допълнителната полза е, че това, което си написал ще има повече читатели.
-
Това и правим - пооскубем се, па се прегърнем.
-
Нещо такова. Мотиви, причини, уважително - към автора. Ех... да кажа и аз, като модератора
Имаме да се учим много, всички...
Да си го признаем, да се извиним, да се хванем за ръчички, и да тропнем ний хорце
Ребята, давайте жить дружно! -
Публично е, защото има хора, които са гласували за творбата и трябва да знаят по какви причини е дисквалифицирана. Тук не става дума за налагане, омаловажаване и т.н.
-
Добронамерен съвет. На лични. Няма нужда да се прави цирк пред всички. За егото съм съгласен, и за другото. Нищо не казвате за най-важното обаче, за любовта на читателя? Не видях и Порчев да е писал втори коментар под другия разказ на Михаела, както подобава на утвърден творец. И съм далеееч да си налагам мнението на когото и да било. Да ме извинява Михаела, че се разгорещих, аз съм така.
-
На първо място, поздрави за разказа, който с малко думи казва толкова много неща. Вярно, че могат да се намерят житейски несъответствия, каквито е посочил Пер, но ако се погледне по широко, целта на автора - посланието, е постигната.
По отношение на съответствието с темата, според мен тя е достатъчно обширна и гостоприемна, за да може да го приюти. Може би е редно авторът на предизвикателството да се произнесе. -
Правилата са за всички, Петьо. И всички се учим. С его до небето и убеждение за непогрешимост не се стига до никъде. Добронамерен съвет, или фалшиви аплаузи?
-
Финалът е добър, с бележката на портата, обаче началото е доста смущаващо с тоя срам от всичко " но най-вече се срамуваше от родителите си, в редките моменти, когато идваха да го навестят." - къде се намира този Ню Йорк, че ей така родителите са ходели да го навестяват?
Добри са си предизвикателствата, защото провокират доста участия с интересни нови творби, и те за това са предизвикателства, защото изискванията са за определен формат и тема, а дали е разказ и отговаря ли на поставените условия - за това си има кой да следи какво се качва за участие.
А къде е "мълчанието", срамът ли?
Разказът е махнат от конкурса, но си е тука, и е достъпен за всеки да се чете. -
Не съм съгласен с модераторите. Не заради конкурсите, заради излишно напомпаното им самочувствие на "утвърдени творци". Да вземат пример от наистина утвърдени творци. Най-вече в отношението към неутвърдените творци. Има много начини да се каже, или- покаже една грешка, или недостатък в един разказ. И не самочувствието на утвърден творец прави един писател голям и значим, а любовта на читателите. След подобни изявления на двама от модераторите, по повод този разказ, аз лично нямам желание да чета техните творби. Нека си останат големи, и утвърдени, и да се самочетат и самохвалят, в тесен кръг.
Благодаря за вниманието! -
По-полека с квалификациите, господине! Хората, които си позволявате да наричате "глупаци" са Творци, утвърдени и талантливи. Объркал сте бабите и жабите, доколкото видях, самият Вие поезия не пишете, а предизвикателството е за проза. И да, тук творим, споделяме. Избивайте си комплексите на друго място.
-
За пореден път се убеждавам, че тези предизвикателства са пълна пародия.
„Разказ за една минута”?
Ще помоля всеки, който има някакви проблеми, да не натоварва хората с комплексите си.
Аз посещавам този сайт заради изкуството, което се споделя в него, но явно има глупаци, мислещи си, че стоят над него
Искам да благодаря на авторката за това, че ми достави удоволствие с творбата си и да кажа на всичките велики поети тук, че не е зле да прочетат малко ,предни да почнат да се занимават с неща, които не разбират и не могат. -
Разказът е свален от предизвикателството.
-
Така се получава в разказ за една минута. Недостижимите цели, които нараняват близките? Кои са недостижимите цели в случая? Той е избягал от село, избягал е от България. Целта е изпълнена. Той пазарува картина от галерия в Ню Йорк. Влизали ли сте в галерия в Ню Йорк и подозирате ли какви са цените? Той влиза, той пазарува, той е богат. Целта е изпълнена. Страданието на близките? Къде е показано? Никъде. Знаем си го презумпция? Разказ за една минута. Разказ с потенциал, който всъщност е недовършен. И пак повтарям - не отговаря на условието. Най-малкото, защото "дявола" в темата е точно неизпълнимото. Сълзливостта не е достатъчна. Съжалявам. Развийте идеята и тогава ще ви поздравя.
-
Благодаря ви, Емил Боянов за уточнението, точно в това се крие разковничето, че темата обхваща много аспекти, които се явяват като подтеми на самото заглавие.
-
Някои от коментарилите по-долу, не са си направили труда да прочетат цялото условие на предизвикателството, а се хващат само за заглавието. Просто зададената тема е много обширна. И в този случай разказът, според мен, отговаря напълно на темата.
Успех на авторката! -
Мисля, че отговаря на това условие от описанието на конкурса - Ето какво ни казва тя: "Това, за което си мисля е как прекалената амбиция, високата мотивация, непостижимите цели ни карат да нараняваме най-близките си хора..."" Ако, греша, ще помоля админа да премахне произведението ми.
Благодаря на гласувалите за мен и за позитивните ви коментари. -
Любопитен съм авторката ще обясни ли каква е връзката на творбата с темата на предизвикателството
-
Глас от мен Михаела и успех,Поздрав за картината.
-
А какво общо има този разказ с темата? Йовко - Господ, родителите му - ангелите? Или международното положение в ролята на Господ, а Йовко в ролята на жертва? И тази удивителна в заглавието? Ех...
-
Благодаря ви много на всички!
-
Браво. И тук също ще кажа, че обичам дългите разкази, защото там може да се разкаже история в развитие с повече герои и събития, с драматични и комедийни обрати, но този къс много ми хареса.
-
Сбито и много добре написано. Поздрави!
-
Остави ме без думи! Успех!
-
Прочетох го за минутка, а ще ме държи с часове... Трагично е и поучително. Успех, Михаела!
-
Михаела, с пет думи си обрисувала ... Да се срамуваш от произход ... до себе си става мото и отравя целия ти живот. И не само - когато някой чужденец разбере, че се срамуваш от страната си, той лепва етикет - България, страната на срамуващите се хора. После се появяват картите - германците пиели бира, българите се срамували от страната си, припомнете си онази чешка арт инсталация
Дадох глас -
Чудесен!
-
Благодаря ви, мили хора! Радвам се, че ви харесва. Аз пък в последно време все такива кратки ги пиша, за разлика от приказките за деца, които пък ми излизат доста дългички.
-
По-принцип кратките разкази не ми допадат, но този много ми хареса. Поздравления!
-
Обичам flash разкази, и този ми хареса много!
👍😊🛩
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
После, както казва Маркес, идва най-приятното: самото писане. Маркес е добър учител.