Разбира се, в сезона на мъглите малшансът не ме напусна нито за минута. Най-напред ме ухапа кучката на Карамфила, после един полицай ми открадна книгата Феноменология на духа от Хегел, когато лежах мъртвопиян на една пейка в градинката пред кварталната кръчма и бях я подложил под главата си. Така че никак няма да се учудя, ако видя някой ден Лудвиг Ван Бетовен да бие тъпана на някоя циганска сватба. Единствената утеха в този карък ден беше, че все пак не ме ухапа самата Карамфила - значи има господ; после разбрах, че си счупила протезата, дъвчейки някакви сухожилия, купени от социалния магазин, а самият полицай сподели, че трезвеността не е порок и, че „Совите на Минерва излитат по здрач”*. Това също е за предпочитане (Хегел си знае работата), защото ако междувременно полицаите излитат по здрач, то тогава Минерва несъмнено би имала проблеми с месечния цикъл.
Така или иначе, наложи се да предприема стратегическо отстъпление и спах нощес в кюмюра, за да избягна атаки на два фронта – от с ...