КАРЪКЪТ НА КЪНЧО
Всичко е според зорът, заключи Наско Партизанина след поредната загуба на националите и като загаси нервно телевизора излезе да запали на терасата.
То, във футбола че има и карък, има, ама толкова пъти подред - едва ли, продължаваше да се коси Наската, а мисълта нали е неуправляема, взе че го върна 40 години назад.
*
Хубаво нещо бяха есенните ученически бригади, отнесе се Партизанина, докато същевременно се опитваше да отскубне засукания бял косъм с дясната ръка, от върха на лявото си ухо. Хубаво и полезно, ама де ги сега? Де да имаше чуваемост в тази държава, та да го чуе премиера, да се гласува в парламента, да ги обявят за задължителни с декрет и да се реши веднъж завинаги, както демографския, така и футболния проблем.
Тези мисли на Наско Партизанина го накараха да се ухили през замътеното от засъхнали капки стъкло, припомняйки си какви ги вършеха с Къната по бригадите в ония славни средношколски времена. Припомни си го същия, като тогаз – длъгнест чвор, със сламена ...