ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПЕЕЩА СЯНКА
Членовете на племето бяха научили какво точно се беше случило със Синя птица, който береше душа, и някои от най-изтъкнатите лечители и шамани изразиха желание да му помогнат.
Редовите индиански шамани понякога имаха най-обикновена професия. Времената отдавна бяха доста модерни.
- „Трябва“ – само да се умре – измърмори стара индианска мъдрост пристигналата жена шаман.
Зонара едва не извика – беше същата, която ни отпрати и не ни разкри видението си за Великия дух, а това едва ли беше просто съвпадение. – Това е като притчата за двата вълка[1] - ще победи онзи, който храниш.
Жената беше от племето каюга, но беше интересно какво правеше в резерват на напълно различна индианска група меномин.
- Нашето племе, заедно с останалите, се обедини под Великия закон на мира, но явно има неща, които са извън нашия контрол – тъжно заяви шаманът.
- Името ми е Пееща сянка – усмихна се тя. – И вярвате или не възрастта ми не отговаря на външния ми вид. – Когато сключиш съюз ...