Всяка прилика с конкретни лица е случайна
След години го срещна отново. Беше в командировка и влезе в едно кафене във В. Търново. Попита може ли да седне на неговата маса, защото нямаше другаде къде. Насядалите бяха по двойки и по повече, а той беше сам. И когато той кимна приветливо, Цая изтръпна. Това беше човекът, който беше обичала през целия си живот. Човекът, с когото би отишла накрая на света. Но каква промяна. Животът беше го преобразил – красивите коси бяха посивели и оредели. Някогашната добре оформена брадичка също изглеждаше различно. Носеше я по същия начин, но имаше разлика в цвета ѝ. По лицето забеляза и кожни образувания. Те се явяваха най-често при белите хора. Чертите му и сега си бяха красиви, но времето хвърляше своя отпечатък. Тя беше 14 години по-млада и все още изглеждаше добре. В нея имаше нещо детско, което въпреки годините, не позволяваше да остарее.
Цая открито се загледа в него. Само очите му си бяха същите – толкова живи и красиви.
–Познаваме ли се? – попит ...