Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; очите й бяха уморени и само ако някой се взреше в тях, би видял небесно синия им цвят. Ако, но никой не го правеше. Тя получаваше прилични приходи от два апартамента, които беше наследила от своя леля, но това не я правеше щастлива. Нямаше за кого да ги харчи, а нейните нужди бяха много скромни. За сметка на това, Кера имаше чудна дарба. Достатъчно й беше да чуе една дума, да види един образ, да усети един полъх и въображението й се спускаше върху тях, като магнит върху ферофлуди, от които ваеше красиви картини. Понякога те я задушаваха и единственият начин, по който отхлабваше хватката им, беше писането. Затова и много обичаше своя лаптоп – единствената вещ, към която се беше привързала. В н ...