Сигурно бяха изминали не повече от 7-8 минути откакто чу първите викове, но му се струваше, че стои в тъмното с часове. Кирил тъкмо бе слязъл по стълбата в малкото сервизно помещение зад основното фоайе, когато в залата отекна силен пукот. Българинът предположи най-лошото. Отдавна се опасяваше, че стъклената витрина около Розетския камък няма да издържи на напора на хилядите любопитни туристи. Зачуди се къде ли бе Стюърт? Колегата му самонадеяно бе заявил, че може да се справи и сам в негово отсъствие. Но явно само няколкото минути, през които да погледне осветителната инсталация, бяха достатъчни ситуацията да излезе извън контрол. Знаеше, че не трябваше да го оставя без надзор, но самият директор го бе помолил за услуга.
Посегна към униформата си, когато обичайната глъч от посетителите се усили. Но Кирил усети нещо необичайно в настаналата суматоха. Това не бяха възгласи на изненада, не бяха възклицания заради неловката ситуация. Охранителят долови друго. Страх, ужас и болка. Последва ...