КЛАНЕТО НА ПРАСЕ
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните праз­ници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петли и не успях да мигна повече. Гледката на кръв и насилие, по какъвто и повод да било, винаги ме е отвращавала. Цяла година майка, с окуцелите си от ревматизъм крака се труди да отгледа прасенцето, сега беше му дошло времето. Като разбрах, че няма да мога да заспя, станах. Зазоряваше. Тънка парцалива мъгла прииждаше на та­лази и опаковаше всичко в настръхнал скреж. Извадих вода от кладене­ца, напълних харанията с водата и подкладох огъня. Приготвих ритлата, върху която да положим закланото прасе. Майка нагласи тавите за месото.
Мъглата, носена от парливия ветрец, пронизваше през дрехите. Запрехвръква дребен снежец от студ. Добре, че земята беше замръзнала. Иначе дворът щеше да подгизне, да ст ...