3.01.2024 г., 11:05 ч.

Климатичен пътепис - седма част 

  Проза » Разкази, Литературни очерци, Хумористична
491 4 8
3 мин за четене

   Полковник Манолов, началник-щаба на бригадата в Ормана остана твърде млад вдовец,след като съпругата му Олга, рускиня от Ленинград (тогава), когато учеше във Висшата Артилерийска Академия там, се разболя след раждането на Десислава и почина, когато щерка им беше на пет години. 

   Естествено, родителите му поеха грижата за внучката,докато младият офицер Манолов биваше местен ту в Ивайловград,ту в Харманли до 1968 година, за да замине през юли същата година с мотострелковия полк на учение в Съветския съюз. Оказа се, че от Одеска област в средата на август бяха предислоцирани на границата с Чехословакия...

   Учението си беше съвсем реално, когато една нощ на 20.08.1968 година полковете на Варшавския договор нахлуха и окупираха "братска Чехословакия", но това се разбра едва два дни по-късно!

   Младият мъж, тогава лейтенант Манолов, като началник щаб на артилерийска батарея в състава на полка от Харманли, беше "спешен" до командир на рота към гарнизона в Банска Бистрица. Там организираше патрулите край гражданското летище на града. Явно маршалите в Москва бяха решили, че артилерията на дивизиите ще бъде само от съветски реактивни системи под прякото командване на съветските войски. 

   Няколко дни след инвазията се оказа, че мотострелковите полкове от Българската армия са този от Харманли и колегите им от Елхово. 

   Чехословаците си стояха по казармите, а поляци, унгарци, българи, източногерманци,но преди всичко съветските войски заеха една оперативна линия на контрол, която си е част от окупационните възможности на сдържаност...

   И тогава лейтенант Манолов разбра, че трябва да мълчи и пази поверените му войници с цената на компромиси. Тръгваха с БТР-те по околностите на Банска Бистрица, докато съветските десантчици "прочистваха" баражите и барикадите по улиците и в парковете на града. Работата оставаше все така напрегната, защото чехословаците взеха да мятат "молотовки" и запалиха два "руски танка", които се намираха в центъра на града!

   След няколко дни пристигна един източногермански батальон, който "отцепи" централната част на града с периферията. Чехословаците малко се сепнаха, но после се окопитиха...

   Естествено, един немски майор на име Ханс Дитрих заповяда на "soldaten" от ННА от ГДР да опашат с бяла боя центъра, където се помещават административните сгради на Банска Бистрица и напишат на табели "Verboten"! И тутакси постави няколко БТР-а с фронтален прицел към забранените за влизане зони.

   Чехословаците се колебаха няколко часа и посреднощ решиха след "банкетна оперативка" да провокират германците... Защо им трябваше!?

    Последваха шумни закани на пищната градска неразбория, която искаше да покаже, че не им пука от окупационните закони.

    ... И взе, че влезе в забранените от немците улици на града!

    Докато направят няколко крачки и по силата на измамните пориви и илюзии тълпата беше покосена от автоматичните откоси на германците!

    Рано сутринта около двадесет трупа лежаха в забранените от немския офицер места и поне още петдесетима ранени бяха изнесени след разрешение на един руски генерал, за да им бъде оказана медицинска помощ от една градска болница в града. 

   Само след часове германският батальон бе изтеглен от града, а след няколко дни източногерманските войскови единици бяха отзовани и върнати в Източна Германия!

   На лейтенант Манолов му се преобърнаха представите за "братска дружба и социалистическа солидарност".

   Още години след това кошмарите на онова време изплуваха в сънищата му. И често тъгата на не едно августовско утро изплуваше пред очите му с окървавените трупове и стенанията на ранените млади хора, които търсеха с въпросите си безответнитв отговори: "Какво правите тук!? И защо..."

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката,Ники!
    Благодаря за коментара, Иван!
    Дивизионните гаубични и противотанкови батареи имат длъжност "началник-щаб" в състава на дивизиона.Далеч съм от намерението да разгръщам военновременните щатове на българската армия по онова време.И нима това е по-важно от останалата фактология?
    Благодаря за коментара, Миночка!
  • Впечатлена съм Стойчо, винаги с интерес чета написаното от теб! За много години!
  • Артилерийските батареи нямат длъжност началник щаб....някакво недоразумение...
  • Прочетох с удоволствие, Стойчо!
    Винаги ме обогатяваш!🍀🍀🍀
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Чета поредната част на твоето впечатляващо повествование, Стойчо и спомените се нижат пред очите ми. Съвещанието в Черна над Тиса, предвождано от Брежнев, на което се взе по същество решението за окупация на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Споделих с баща ми опасенията си, но той се присмя на прогнозата ми и каза, че подобно решение би било много лоша реклама за Брежнев. Но ето, че се случи. А после сборная по хокей на Чехословакия години наред биеше като маче у дерек именития съветски национален тим по хокей. Нежната Пражка пролет остана символ на демокрацията под съветския ботуш. Проклети да са съветските окупатори. Вечна му памет на великия демократ Михаил Сергеевич Горбачов, който отсече главите на съветската ламя и разтури КПСС! А на теб голямо браво!
  • Благодаря за коментара,Безжичен!
    Благодаря за Любими, Ана!
  • Помня тези дни като сега. Отвратително беше - начело с рашистките орки, които и тогава (от маршалите и генералите, да не говорим за алкохолизираните им политически ръководители) си бяха азиатски животни.
Предложения
: ??:??