По онова време,когато живеехме в един строителен транс да отбележим 1300 години на българската държава,да построим заводи,летища,ракетни бази и прочие строителни достижения...Се яви недостиг на жилища за обикновените работници в градовете,които в мнозинството бяха селски труженици,станали излишна работна сила,след механизиране на земеделието.

    Голяма част от "ашлъма гражданите" живееха по квартири в градовете и селата,където възникваха нови цехове за производство,военни поделения и суровинни бази на Агропромишлените комплекси(АПК).Естествено беше армията да помисли и отдели средства за нуждите на кадрите си!Но както обективно погледнато офицерските семейства бяха първите обитатели на новопостроената жилищна инфраструктура, както и семействата на сержанти и старшини.За ергените офицери и сержанти се мислеше, като за "бекярите под пагон",пък като се задомят,тогава вече...

   Генчо Турсунов беше още твърде млад,за да го сватосват,но не мислеше така командването и по-специално политотдела на бригадата. 

   Занятията в бригадата не търпяха промени и един интензивен ритъм, като добре поддържана машина за лейтенант Турсунов беше го отучил от градския живот,живееше в ротната канцелария или на палатка в Ормана по време на занятията с тренировъчни стрелби."Горските офицери", както си говореха войниците за Генчо Турсунов и още няколко негови колеги бяха все ергени, без ангажименти от гледна точка на семейните им колеги.И когато имаше развлекателни мероприятия от рода на концерти, футболни срещи и бригади в помощ на селското стопанство, обикновено изпращаха младите лейтенанти,защото може да се разчита на тях, както казваше и полк.Крачунов,"ами,нали са на един акъл, все ще се разберат и за момите!"

   На едно от поредните занятия в Ормана имаше необичайно раздвижване в резервата.Явно беше,че Ръководството на това ловно стопанство се приготвя трескаво да посрещне високи гости и под секрет беше сведено на военните,че двама офицери от УБО(Управление за Безопасност и Охрана) са вече тук и изучват "на терен" условията...

   За късмет на лейтенант Генчо Турсунов Командването на бригадата възложи на неговата охранителна рота да "изолира" полигона,сиреч да не допуска през нарочената седмица цивилни лица в резервата!

   Гуньо Турсуна,или "оня влах",както понякога се шегуваха в бригадата взе нещата в "свои ръце и крака",защото непрекъснато беше в движение между постовете и патрулиращите дозори в заслони и огневи окопи!С две думи, когато започна "патакламата","войската" се беше идентифицирана със сигнални червени знамена,а за през нощта бяха оборудвани с фенерчета и за автоматите имаха по два пълнителя с халосни патрони...

   За разлика от от други подобни ситуации лейтенант Генчо Турсунов изнесе своя команден пункт на границата между двете страни!Той държеше войниците далече от ловуващите, хем за контрол,хем да не заделят някое ранено или убито животно за "пир след Тайната вечеря",както поетично се изразяваше.Генчо обичаше да чете поезия и исторически хроники,за да убива скуката през свободното си време. 

    Като ученик в механотехникума във Видин заемаше книги от училищната библиотека, но освен от механика и техническо чертане обичаше и художествена литература.Интересите му не пресъхнаха и в армията,пък и библиотекарката в бригадата му заемаше книги и от личната си колекция...

   Когато две млади души се открият една за друга,те наред с физическото привличане търсят и общи духовни хоризонти.Десислава беше дъщеря на плок.Манолов,началник щаб на бригадата.Беше завършила в Хасково Институт за културно просветни кадри, докато баща й беше командир на артилерийска част в щаба на Хасковската мотострелкова дивизия...

Следва продължение