За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмнелия и пън. Под отпуснатите ми крака октомврийската трева е прошарена от изгнилите кафяви листа на ореха.
Вглеждам се в молива. Зелен, дълъг 5-6 сантиметра, трябва му подостряне. Марка "Конте", твърдостта - НВ. Усещам отдавна пропитата в него пот от прекараното горещо лято на осемдесет и осма зад ухото на баща ми. Този молив е чертал онази съзидателна енергия в главата му точно от другата страна на листите, на които пиша в момента. Намерих ги в едно от чекмеджетата на масата. Единственото нещо за писане в тази изоставена вила. Отзад надничат ръчни планове на къщата и часови графици на безумни шофьорски смени, платили построяването и.
Вилата отдавна вече има своите спомени. Моите детски, на п ...