В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от танца си с вятъра, отлитаха по своите незнайни пътища в тъмнината. Зад стъклото, на голяма кръгла маса шестима мъже на възраст около Христовата съсредоточено гледаха картите в ръцете си. Стаята беше техният мъжки клуб. Някога го бяха нарекли на шега „Клуб на усамотените сърца“. После „у“-то някак си изчезна и се превърна в „на самотните сърца“. Така си и остана. Всъщност беше място за събиране на приятели от детството и училището, и никой от тях не беше самотен. Срещаха се всяка сряда вечер, понякога всичките, понякога в непълен състав. Апартаментът беше нещо като студентска квартира, но малко по-подредена и със значително по-пълни хладилник и бар. Принадлежеше на пралелята на Мирослав, която живееше в него. Не пречеха на полуглухата бабка. Напротив, тя им се радваше, правеше им чай, кафе и сладки, а по някое време дискретно изчезваше и ги оставяше сами. Шестимата пък събираха по няколко десетачки месечно и ѝ докарваха още една прилична пенсия. Зареждането на хладилника с продукти бе отделно. Така бяха сигурни, че тя няма да даде стаята под наем на истински студенти. Клубът имаше три правила. Първо – никакви жени. Това беше и основната причина да го създадат – една вечер в седмицата на спокойствие, далече от гаджета, а по-късно през годините далече и от съпруги. Второ – никакви разговори по телефона с жени. И трето – казаното и чутото в клуба не се обсъждаше с жени, било съпруги или приятелки. Играеха карти и табла, гледаха мачове от Шампионска лига и снукър, пийваха, понякога си поръчваха доставка на пица или китайска храна. Изобщо, забавляваха се по мъжки, като най-важното бяха разговорите. Споделяха радостите и тревогите си, допитваха се, ако някой имаше нужда от съвет и помощ, обсъждаха книги, филми, коли, политика и разбира се, говореха за жени. Това не бе забранено. Самците могат един ден в седмицата без самки, но това не значи, че и в този ден не се вълнуват от тях.
Тази вечер Сергей беше мълчалив, дори някак разсеян. За приказливец като него, който винаги бе душата на компанията, това бе необичайно. Играеха покер, той видимо правеше грешка след грешка, а чиповете пред него се топяха като закъснял майски сняг. Накрая Дарин не издържа, остави картите настрана и попита:
- Серго, какво има? Очевидно не си в тази стая.
Останалите също оставиха картите. Играта беше свършила.
- А-а, нищо. Всичко си е наред...
- Пак някоя мацка, нали? – усмихна се Владо – Айде бе! Време е да нарушим това равенство между женени и ергени! Няма само ние с Даро и Гогата да сме будалите. Да не би Менделсон да е яхнал Харлей-Дейвидсъна и да те преследва?!
Владо бе фен на прочутите мотори, но обстоятелствата във вид на мърмореща съпруга го бяха принудили да се раздели със своя и да го замени със семейно комби. Това не му пречеше да си остане фен и да споменава често любмата си марка.
- Кой бе?! Серго да се ожени преди Миро и Лъчо? Абсурд! – Георги беше категоричен – При толкова много жени около него, трябва да е луд да се загроби само с една.
Беше прав. Сергей, атлетичен и тъмноок брюнет, привличаше женското внимание отдалече. А когато жените го чуеха как говори, когато се запознаеха с чувството му за хумор, или пък чуеха как пее и свири на китара, тогава направо сами падаха в краката му. Атакуван от безброй жени, той беше най-редовният участник в клуба и не пропускаше нито едно събиране в сряда. „За вас не знам, но аз наистина имам нужда от един ден почивка от жените“ – казваше често той.
- Няма такава опасност, Менделсон е химера – въздъхна атакуваният – Поне не скоро. Но сте прави. Проблемът е свързан с жена. Дори не с една, а с цели три...
- Знаех си! – възкликна Владо – Е, разкажи на нас, надяналите хомота, как е с три!
Сергей поклати глава отрицателно, но всички задюдюкаха и той вдигна ръце.
- Пичове, грях не грях, излизам с три мацки едновременно. И то сериозно. Не ме питайте в какъв вълшебник по графиците съм се превърнал! Но идва Св. Валентин... И трите правят намеци за празнуване, а вечерта е една и... Не знам какво да правя...
- Стига бе! Ти да не знаеш как се разкарва мацка?! Все едно алкохолик да каже, че не знае как се отваря бутилка! Айде не ме разсмивай! – Мирослав избухна в смях.
- Знам бе, Миро, знам. Но не знам коя от трите да разкарам. Елица е мацка за корица на списание. С нея където и да отида, хората се обръщат след нас, с ей такива провиснали ченета. С нея се чувствам не VIP, ами направо целунат от съдбата... Весела... Ех, Весела! Тя е тигрица в леглото. Такъв секс, братлета, кълна се, не сте правили никога. Поне аз не бях правил, до преди да я сваля. Или май беше обратното? Тя ме свали. А не може да отречете, че имам богат опит в това отношение. Даа... С Михаела пък можем да си говорим по всякакви теми. Ей така, да си лежим по цяла нощ и да говорим за книги, за филми, за философия, за нещата от живота. Ако някога променим първото правило на клуба ни, то Михаела ще е единствената жена, която бих допуснал тук. Няма такава жена.
- А в кухнята как са? – полюбопитства Георги – Нали знаеш – „Жената трябва да е дама в обществото, мръсница в леглото и домакиня в кухнята”. Казали са го още древните.
- Умни хора са били древните, но едва ли са го казали те. В кухнята нито една от моите... жени... я няма никаква.
- Тогава късай смело и с трите! Казвам ти го от опит – без манджа не може и в най-влюбеното семейство.
- Чака бе, брат! Не съм тръгнал да се женя. Никоя не искам да зарязвам. Не мога. Затънал съм до шията. Влюбен съм и в трите. Ако мога...
- Можеш – прекъсна го Миро – Приемаш исляма и ставаш шейх с три жени! За всяка ситуация по една, а за готвенето ще си наемеш готвачка.
- И по-евтино ще му излезне от четвърта жена!
- До тогава вече ще е фалирал. Освен ако не изкопае петролен кладенец в задния двор!
Всички без Сергей избухнаха в смях.
- Смейте се вие! На чужд гръб... Знаете нататък.
- Чакай, чакай! Не се смеем от лоши чувства, Серго. А и сега, като се замисля, май имам идея как може да отидеш и на трите срещи на Свети Валентин, и да не скъсаш с нито едно от момичетата – беше Лъчезар, който досега бе мълчал.
- Да бе! И как ще стане тази?
- Имената на момичета са ми непознати. Виждали ли са някого от нас?
- Да не съм луд! Това са бисери, които държа далече от прасете като вас... Поне за известно време.
- Идеално! Значи ще стане.
В стаята се възцари напрегната тишина. Всички гледаха с очакване Лъчо. Той мълчаливо се усмихна, внасяйки допълнително напрежение.
- Мога да го организирам, но ти Серго, не бива да знаеш нищо. Не за друго, а за да не изпортиш работата. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Просто се пусни по течението и прави това, все едно имаш три срещи в три различни дни с мацките. Останалото остави на нас! Предлагам ти да пропуснеш следващата сбирка тук, за да можем да изпипаме подробностите по организацията. Аз ще ти дам списък с местата за среща и часовете за четиринадесети, но едва ден-два преди датата. Навит ли си?
- Няма как да се получи.
- Напротив! Повярвай... и ще ти се даде! Ще си запазиш и трите. Кой раздаваше картите последен?... Какво сте ме зяпнали пък вие? След седмица ще разберете. И аз трябва да се подготвя малко преди това. Гога, раздавай! Наздраве, пичове! За Свети Валентин и за Свети Трифон! Кой каквото си избере, или кой каквото ще празнува!
* * *
Дните до деня на Св. Валентин се изнизаха бързо. Цялата компания, без Сергей, се включи в организацията. Бяха въодушевени от предложението на Лъчо и обсебени от идеята да помогнат на приятеля си. Разбира се, появиха се и проблеми. Миро почти се скара с гаджето си, след като ѝ каза, че ще могат да се срещнат на празника едва час преди полунощ, а женените – Владо, Дарин и Георги преживяха бурни семейни скандали. Празникът се падаше в петък. Всяка нормална съпруга би се безпокоила, ако в петък вечер съпругът ѝ е далеч от дома. Да не говорим, ако петъкът съвпада и с деня на Свети Валентин.
Ден преди празника Лъчезар връчи на Сергей списък с ресторантите за срещите и часовете за резервация, които бяха точно през час, а първата бе в 19:00 часа. Серийният любовник ги прегледа и се намръщи.
- Мислех си за по-луксозни ресторанти с бели ленени покривки, свещи и сребърни прибори. Това тук са само някакви тратории с карирани покривки!
- И аз си мислех вече да имам Оскар за режисура, но засега се занимавам с теб.
- Все пак сам си плащам сметките.
- Нищо няма да плащаш. Имаш спонсор.
- Как?! Кой?
- Ние, приятелите, кой! Ти само имаш задачата да избереш ресторант за всяко от гаджетата. Мисли в посока коя откъде ще дойде и накъде ще си тръгне след срещата, така че да не се кръстосат ходовите ѝ линии с тези на другите! Ти знаеш коя къде живее. И ги помоли да бъдат точни, особено първите, защото ако закъснеят, ще провалят всичко. Вземи букет само за първата! Другите цветя са моя грижа. Ако взимаш някакви подаръци, погрижи се те да са малки и да са в различни джобове. Подаряваш ги още с цветята! Че после може и да няма време.
- Чакай, а как ще се откача от първата среща за втората? И за третата след това?
- Ще разбереш на терен. Транспортът също е от нас. Не се притеснявай! И трите ще си останат твои. Красотата, сексът и интелектът... Да не забравя, изключи звука на телефона, остави само вибрацията! Не го оставяй на масата! Ако нещо се наложи, ще ти пратя SMS.
- Ясно. Ти май мислиш за всичко?
- Викай ми Тефал и няма да сбъркаш.
* * *
Весела влезе в траторията точно в седем и двадесет и осем. Дори мина последните пресечки съвсем бавно, за да се приближи максимално до времето, което смяташе, че е позволено за закъснение. За нея половин час не бе закъснение. Както не ѝ бе достатъчен и за един обикновен оргазъм. Сергей скочи да я посрещне. Вече се притесняваше, че ще закъснее за следващите срещи. Притесняваше го и неизвестността как ще се откачи от тази среща. В притеснението си беше поръчал голямо уиски и го бе преполовил. Поднесе букета, целуна я нежно, тя му отвърна със страст. Обгърна врата му, вплете пръсти в косата на темето му и започна да я роши, докато се целуваха. Едва когато и двамата останаха без дъх, а двойките от околните маси започнаха да ги зяпат с нескрито любопитство, тя го пусна. Сергей дишаше възбудено. Помогна на Весела да съблече палтото си и го закачи на съседната закачалка. Сети се заръката на Лъчо и побърза да извади малката кутийка, опакована в сребриста хартия и панделка. Поднесе я на любимата си.
- О! Нещо изненадващо? – кокетно го изгледа тя – Имам ли основания да се вълнувам?
- Сама провери!
Сергей усети лека нервност. Предполагаше какво очаква приятелката му, но подаръкът не бе пръстен. Младата жена разопакова трескаво кутийката.
- Обеци... – макар и само в една дума, гласът издаваше разочарованието ѝ – Благодаря!
Целуна го хладно по бузата. От страстта ѝ не бе останала и следа.
- Да ти помогна ли да ги сложиш? – почти гузно предложи той.
- Благодаря! Тези, с които съм, отиват повече на роклята ми. Остави!
- Тогава сядай и да поръчваме, че... – усети се навреме и не довърши.
- Бързаме ли за някъде?
- Н-не. Просто огладнях.
- А-а, прегладнял си значи... Това някакъв упрек, че закъснях с две-три минути, ли е?
- Не, разбира се... Весе, какво има? Сбърках ли нещо?
Не му отговори. Седна, отвори менюто и се зачете в него. Сергей се срина на стола си. Тъкмо посягаше към чашата с уиски, когато вратата на ресторантчето се отвори с трясък. Трима маскирани с плетени качулки и с бронирани полицейски елеци нахлуха вътре. Бяха въоръжени и с извадени пистолети. Силен вик раздра въздуха:
- Никой да не мърда! Запазете спокойствие! Това е акция на ДАНС.
Единият остана на входа. Другите двама се хвърлиха към масата на Сергей и Весела. Хванаха мъжа и грубо го повалиха по корем на пода. Извиха ръцете му зад гърба и му закопчаха белезници.
- Сергей Стоянов, арестуван сте за държавна измяна!
Хората от съседните маси гледаха стреснато. В този момент пред ресторанта спря затворен полицейски микробус с включени сигнални лампи. Маскираните изправиха Сергей, натиснаха главата му надолу и полуприведен го завлякоха към буса. Метнаха го вътре през отварената странична врата като чувал с картофи. Гостите на расторанта гледаха втрещено през витрината случващото се като на гигантски екран. В това време третият, който стоеше на вратата на ресторанта се приближи до масата на Весела, безпогрешно избра палтото на Сергей измежду няколкото от съседната закачалка и прошепна дрезгаво:
- Свети Валентин свърши, мила! Прибирай се и не го търси тази нощ!
Обърна се да тръгва, но размисли. Върна се, грабна недопитата чаша с уиски от масата, повдигна маската до носа си и гаврътна питието на екс.
- Първа акция ми е. Адреналин. Съжалявам! – обърна се и хукна към буса.
Весела гледаше с невярващ поглед гърба на отдалечаващия се маскиран мъж, на който пишеше POLICE. Навън шофьорът на микробуса включи сирената и когато последният полицай се качи в каросерията, потегли с мръсна газ.
* * *
- А бе, идиоти, това ли родиха развинтените ви мозъци?! Държавен изменник?! – Сергей беснееше в микробуса, докато обличаше палтото си. Вече му бяха махнали белезниците. Отвън се чуваше сирената на возилото, но той успешно я надвикваше – Как ще погледна утре момичето в очите, какво ще му кажа?! И кому беше нужно да избършете пода с най-официалния ми костюм?! Чакат ме още две срещи!
- Споко бе, човек! Нищо толкова страшно не е станало. Подът до масата ти беше чист като в дома на заклет мизофоб. Сещаш се – страх от микроби. Майкъл Джаксън беше такъв, но не умря от това – Мирослав се опитваше да омаловажи станалото – Колкото до обясненията, казваш ѝ утре, че работиш за друга разузнавателна държавна служба, но че тия от ДАНС не са го знаели и затова са оплескали нещата.
- И кой болен мозък измисли това?! Лъчо, нали?! Къде е Лъчо? А Гогата?
- Гогата кара буса. Лъчо е с друга кола и ни командва дистанционно по радиото. Знаеше как ще реагираш, и затова се покри.
- Какво?!... Трябваше да се сетя! Мамка му и недоносено натфизченце! Мамка му и неизживяно витизджийско режисьорче! Да му пикая на режисурата, и на сценария, и на болните му кинаджийски амбиции да пикая, и на...
- Тихо! Чува те – предупреди го Владо – имаме микрофони.
После извади слушалката от ухото си и я подадени на ядосания си приятел.
- Чувам те, Серго! – гласът на Лъчо прозвуча спокойно от нея – Сега може и да си бесен, но изпълняваме желанието ти и ти помагаме. Както ти самият пожела.
- ... и на помощта да ви пикая!
В този момент сирената отвън спря да пищи, микробусът намали ход и спря.
- Трябваше да изглежда истинско, Серго. Иначе Весела щеше да се усъмни. Осем без пет е. Слизай и побързай за следващата среща! Ресторантът е зад ъгъла. И да не забравиш букета!
- Майната ти, режисьорче недоклатено!
Сергей махна слушалката, взе цветята и ядосано скочи от буса. Дарин затвори вратата след него.
- Уф! Шефе, мисля, че всичко мина по план – провикна се Владо.
- Чудесно, момчета! Доколкото разбирам, добре сте го респектирали. Тренировките не бяха напразни. Но помнете, че следващия път ще е подготвен и ще трябва да приложите малко повечко сила.
- Лъчо, ти да не би да му връщаш, затова че в десети клас ти отмъкна Светлето?!
- Глупости! Изповядвам веруюто, че за да повярва зрителят на Голямата лъжа, трябва да сме перфектни в детайлите. Иначе казано - в малките лъжи.
- Не знам за него, но аз целият треперя – Дарин протегна ръка напред, тя се тресеше – Трябваше да вземем поне една бутилка за кураж.
- Уискито на Серго не ти ли стигна? Това го нямаше в сценария! Разбра ли сега защо отказах да ти дам халосни патрони за пистолета? Щеше да изгърмиш целия пълнител за нула време, като девственик при първа свирка.
- Стига бе, Лъчо! Откъде разбра за уискито? Тези портаджии тук ли ме издадоха?
- Режисьорът трябва да знае и да вижда всичко. Иначе защо е режисьор?
Както във всеки филм актьорите дори и не подозират за предварителната подготовка на режисьора, така и сега Владо, Дарин, Миро и Гогата бяха научили само част от плана на Лъчезар. Като организатор и понякога асистент-режисьор във филмовото студио в Бояна той бе осигурил не само микробуса, костюмите и фалшивите оръжия – нещото, за което знаеха приятелите му. Беше успял да убеди продуцентите на снимащия се в момента филм да осигури малко филмов материал със скрита камера. Приятелите му не знаеха това. Не беше им казал, защото ако те знаеха, че ги снимат, щяха или да откажат да участват, или така щяха да се вдървят, че оплескването на нещата щеше да е сигурно. Сега бяха естествени. Няколкото репетиции ги направиха почти истински актьори. В дните преди 14-и февруари Лъчезар бе обиколил ресторантчетата, бе договорил и платил хонорари на собствениците, бе подбрал подходящите маси и подходящото осветление. После техници бяха инсталирали камерите с предаватели. Микрофони нямаше. Естеството на истинският филм не изискваше звук. Сега Лъчезар не бе просто в друга кола, а в бус, оборудван с режисьорски пулт и десетина екрана на него. Тук той избираше правилната камера, приближаваше и отдалечаваше снимания, но нищо неподозиращ „актьор”. Мечтата му да снима филм и сам да режисира всичко най-сетне се бе сбъднала.
* * *
Срещата на Сергей с Елица протече по-добре от предната. Тя искрено се зарадва на подарената огърлица и бе в прекрасно настроение. Разбира се, бе шокирана от публичния арест на приятеля ѝ и от просването му върху пода. Видимо се разстрои, а когато неудържимо се разрида, Дарин, който отново трябваше да се погрижи за палтото на Сергей, му дожаля и я окуражи:
- Не плачете, красива госпожице! Сигурен съм, че е някаква грешка и че утре ще го пуснат.
- Какво правиш бе, кретен?! – изкрещя в слушалката му Лъчезар - проваляш всичко!
- Нищо не провалям – отвърна на глас Дарин и хукна към микробуса.
Пътувайки към третата среща Сергей поиска от Лъчо да отменят поредното арестуване.
- Остави ме поне с Михаела да си довърша романтично вечерта!
- Не става, брат. Няма да е честно към останалите. Поел съм ангажимент.
- Отменям поръчката. Край! Уволнен си! Ти и останалите!
- И си сигурен, че дори уволнени няма да го направим? Не, приятелю! Ще го направим. За твое добро е.
- Не искам. Край на всичко. Избрах Михаела. Ето вижте, за нея имам пръстен!
Сергей извади последния подарък и го разопакова. Беше наистина пръстен.
- Лъчо, Владо съм. Наистина е пръстен. Този път Менделсон яко е яхнал Харлито.
Лъчезар направи дълга пауза преди да отговори.
- Сигурен ли си, че не е номер и че утре няма пак да хукнеш след Весела и Елица?
- Сигурен съм. Обещавам!
- Добре. Пускайте го да заминава! И ако ти дотрябва кум, знаеш къде съм.
В момента, в който вратата на буса се затвори зад слезлия Сергей, Лъчо се обърна към останалите.
- Момчета, промяна в плана. Нахлувате веднага щом тя пристигне и се целунат! Никакъв пръстен не трябва да вижда. Та това е нашият Серго! Има ли някой против?
Никой не се обади. Приятелите затова са приятели – да помагат в тежки моменти и да възпрепятстват необмислените решения на своите приятели.
- Тогава слизайте и бъдете в готовност! По мой знак атакувате!
Този път нещата не се развиха нито според план А, нито според план Б на „дансаджиите”. Както винаги животът поднася своята изненада в най-неочаквания за всички момент. В мига, в който Владо и Мирослав проснаха приятеля си на земята, се случи неочакваното. Михаела светкавично съблече палтото си и със замах го усука около врата на Владо. Дръпна го рязко и отдели едрия нападател от гаджето си. Владо загуби равновесие и тежко се просна по гръб върху съседната маса, разбивайки я. Тя се срути с трясък върху пода, заедно с тежкото тяло на мъжа, който се държеше за гръкляна и се даваше кашляйки. Мирослав се надигна, недоумяващ какво се случва. Михаела го изрита със заострения връх на обувката си в слабините, а когато той се сви инстинктивно напред и надолу, тя му отпра добре премерено дясно кроше в челюстта. Миро отхвърча точно върху гърба на надигащия се от земята Сергей и го върна в изходно положение. При падането Серго удари главата си в пода. Дотичалият от вратата Дарин обгърна с две ръце отзад нападателката, опитващ се да блокира ръцете ѝ. Почти му се получи, когато тя рязко заби токчето на десния си ботуш в неговото дясно стъпало. Мъжът изрева от болка но не отпусна захвата. Михаела рязко се наведе напред и надолу, бръкна между краката си и докопа топките на мъжа. Стисна ги толкова силно, че за един мимолетен миг през ума му мина мисълта, че онова с токчето на ботуша бе невинна закачка в сравнение с последвалото. Собственият му кански рев заглуши тази мисъл и накара не добре завитата лампа в пендела над най-близката маса да изгърми и да угасне безславно. Също толкова безславно Дарин се свлече на пода, притискащ с ръце слабините си. Нервен женски писък стресна ошашавената публика в ресторантчето. И когато Михаела оглеждаше победоносно нападателите и се канеше да обясни, че всъщност те не са никакви ДАНС-аджии, се случи нещо още по-изненадващо. Някакъв двуметров здравеняк скочи от една от масите зад гърба на жената, грабна стола си и го стовари върху главата ѝ.
- Мамка ви и руски шпиони! Ставайте, момчета, ставайте! Прибирайте ги тези предатели! Да живее България!
Владо, Миро и Дарин се надигнаха едва-едва, грабнаха зашеметения Сергей и без да му слагат белезници го завлякоха куцукайки към спрелия отвън микробус.
* * *
- И какво казваш? Счетоводителка значи? Ох-ох-ох! – Дарин пъхна нова торбичка с лед в панталона си.
- Счетоводителка – кимна Сергей, опипвайки цицината на челото си – Но е тренирала бокс, а сега се занимава с таекуондо. Исках да ви предпазя, затова отмених последния арест. Ама като не слушате...
- Да го беше казал така директно, а не да се лигавиш „Нося пръстен, избирам нея”!
Бяха се събрали извънредно в клуба. Не беше по план, но трябваше да се приведат малко в приличен вид след нанесените удари. Трябваше и да измислят някакво обяснение и алиби за пред жените си. Гогата беше също тук. От солидарност и в качеството си на основен свидетел. Или по-точно на основен лъжесвидетел. Нямаше нито една драскотина и това го правеше най-добрия лъжесвидетел за момента. Въртеше телевизионните канали на дистанционното, докато другите се грижеха за раните си. От грубия вълнен плат на палтото шията на Владо бе мораво-червена и протъркана, сякаш беше минал през бесило. Мирослав бе с два зъба по-малко от сутринта, а Дарин с два тестиса с утроен обем в сравнение със сутрешните си такива. И тримата имаха основателни притеснения да се приберат вкъщи.
В този момент в клуба пристигна и Лъчезар. Сергей се опита да се надигне и да му поиска сметка за неспазеното обещание, но се олюля и се свлече във фотьойла.
- Я се вижте бе, мъже! Като разбити авари сте! Една жена ви разпиля! Обаче стана филм един път!
- Какъв филм?! – наскачаха всичките.
- Филм. Сядайте, сядайте! Сега ще ви разкажа. Моят малък първи филм. Нали ви казах, че аз поемам всичко. Е, да не мислите, че можем да се трепем и да ни трепят из ресторантите и никой да не звънне на полицията? Обиколих предварително траториите, показах разрешителното за снимки, платих солидно и... сложих камери. Парите са на продукцията, която снимаме в момента. А моят малък принос е черно-бяло филмче, като от шпионски камери от деветдесетте в едно ресторантче в Малката Италия в Бронкс. А на него е Анди Гарсия! Е, не точно той, а ей този юнак тук, който играе героя на Анди като млад, преди тридесетина години. Не виждате ли приликата? Същият Анди Гарсия на младини! А вие пичове сте полицаите, пратили за дълги години в затвора мафиотския бос. В наши дни той вече е навън, случайно попада на записите на камерите, записали ареста му, разбира, че собственикът на ресторанта е съдействал за инсталирането на камерите и тръгва да отмъщава. Накрая всички сте мъртви. Режисьорът одобри първия дубъл, този с Весела. Там всички бяхте най-естествени. И така, сега най-сладкото. Освен, че ви направих звезди, всеки от вас ще получи по петстотин долара, за Сергей – хилядарка, все пак той беше главният, а за Весето – двеста. Но ще монтирам така, че лицето ѝ да не се вижда. Ако откажете, записът отива в кофата и аз от режисьор отново се превръщам в момче за всичко. Е? Какво ще кажете?
- Опитваш се да ни манипулираш по най-елементарния начин! – беше Сергей.
- Да. Така е. Признавам. Но всички го знаете и имате избор. Един да откаже и записът гори. Сега сте емоционално нестабилни. Предлагам да отговорите окончателно в сряда. А, и да не забравя! Режисьорът те хареса и иска да ти направи пробни снимки. Искаше и Михаела, но категорично му отказах. Да не дърпаме дявола за опашката!
- Каза, че продукцията е платила разходите. Ако откажа съгласие, кой ще отговаря за тези харчове?
- Имам малко спестявания. Не го мисли!
Всички замълчаха неловко.
- Момчета, чуйте! Май говорят за нас по телевизията! – Гогата увеличи звука.
Камерата беше пред последния от ресторантите, в които се бяха подвизавали. Млада репортерка въодушевено говореше:
„... както вече съобщихме в извънредното ни включване, тази нощ в столицата бе проведена мащабна акция на Държавната агенция за Национална сигурност. Бяха извършени масови арести на лица, подозирани за шпионаж в полза на чужда държава. От ДАНС, МВР и прокуратурата засега пазят пълно мълчание за акцията. Драги зрители, един от арестите е извършен след оказване на яростна съпротива в ресторанта зад гърба ми. Собствениците на заведението отказват коментар. Свиделите на случилото се също не искат да говорят. Най-вероятно от страх. Дали този ден на Св. Валентин няма да остане в историята ни, както онзи Св. Валентин преди деветдесет и една години, останал в световната история като Кървавия Св. Валентин? Припомням. Тогава по заповед на Ал Капоне в гараж в Чикаго...”
- Брей! Влязохме и в историята! Ловци на шпиони! – засмя се на глас Дарин.
- Лесна е вашата – агенти на ДАНС. А аз шпионин предател – разсмя се и Сергей.
- А бе лесна! Ти пак си остана с три гаджета, а аз съм с два зъба по-малко – изфъфли Миро.
- Приятели, до полунощ остават четиридесет минути – намеси си и Владо - Прецакахме Св. Валентин, то се е видяло. Дайте поне да спасим празника на Св. Трифон Зарезан! Да пием, пък после ще му мислим какво ще кажем на жените. А?
- Да пием!
- Да пием! Наливайте!
- Наздраве!
- Наздраве за Св. Трифон!
- И за лозята наздраве! Да са отрупани с плод!
- И за пълните бъчви с вино!
- И с ракия, и с ракия!
- Наздраве! Наздраве!
Снежинките пред прозореца отвън този път бяха по-любопитни, отколкото преди две седмици. Трупаха се по перваза да разберат каква е причината за оживлението в стаята. Други снежинки, виждайки как посестримите им се блъскат там, отиваха да проверят каква е причината за това и се трупаха, трупаха, трупаха...
* * *
10.02.2020
© Пер Перикон Всички права запазени