28 мин за четене
- Хей! Искате ли кексчета? – Ели се опита да настигне човека с кучето, без да разсипе подноса си.
- Не, благодаря – изпъхтя той, вадейки слушалките от ушите си и подръпвайки каишката на кучето, за да го накара да побърза.
- А бисквитки? С шоколадови парченца!
- Разкарай се, момиче– мъжът очевидно бързаше за някъде. Или просто по дефиниция се сърдеше на целия свят.
- Имам и макарони – тя запази най-силния си коз за накрая – С три различни вкуса. Прегорих три тави, но тези са идеални, гарантирам!
- Казах да ме оставиш на мира. Бързам – човекът продължи по улицата, все така недоволен.
- На някои хора сякаш им е приятно да са нещастни – сви рамене Ели и седна да си почине на една пейка.
Доста се бе задъхала от тичането – все пак не беше олимпийски шампион! За това бе виновен фактът, че обичаше не само да пече сладки.
Изобщо не ѝ пукаше. Днес дори бе обула любимия си тесен лилав клин.
Хората бяха странни същества. Притесняваха се за всичко – за фигурата си, за оценки или работа, за това как ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Знам, че се забавих с това продължение.
За следващата част (за мое щастие последна) няма да издам много, освен че ще е от името на Георги.
Споделете дали е реалистично крадците (Краси, бандата ѝ, майка ѝ) да правят толкова много неща заради едните пари... Да, те са доста бедни улични престъпници, но имам чувството, че нямат достатъчно силна мотивация.
Освен това искам да знам кой ви е любимият герой? В този разказ (а и изобщо) за мен героите са най-важният елемент.