... Той я погледна в очите и се усмихна:
- От какво те е страх? - попита и хвана ръката ú.
- Ти не можеш да ме обичаш, не можеш да бъдеш с мен. Аз съм толкова обикновена. - каза тя и сведе главата си. Една сълза падна върху обувките ú и тя потрепна.Той обви ръцете си
около нея. Искаше я. Искаше я само за себе си. Защо тя не проумяваше, че за него тя целият свят?
- Как не разбираш... ти си всичко, което искам да имам. В очите ти виждам изгрева и залеза, виждам себе си, такъв, какъвто искам да бъда. Ти си по-необикновена от всяко нещо на този
свят. Знаеш ли защо? Защото само ти ме обичаш истински, а се страхуваш от това.Ти си много повече отколкото съм си мечтал да имам.
Той беше прав. Тя го обичаше, обичаше го до болка. Точно затова трябваше да си тръгне.
Трябваше да го направи. Той заслужаваше повече. Понечи да се обърне, да отстъпи назад:
-Няма да те пусна! - почти изкрещя той - Няма да позволя да си отидеш.
Очите му се насълзиха, той затрепери. Целуна я, а тя сякаш се отпусна в ръцет ...