Новината за смъртта на Киара ме свари в банята. Часът бе осем без петнадесет, а денят петък, седми май. Разсънен от слънчевата вълна, връхлетяла през прозореца, и последвалите пръски задължителен сутрешен тоалет, настървено подсушавах ръцете си, докато констатацията за увеличилите се торбички под очите ме водеше към неизбежния извод за преходността на земния човешки живот. Вратата към хола бе широко разтворена, кафето готово, а по сутрешния блок на ТВ 24 вървеше интервю с висш полицейски служител, който убеждаваше себе си и ранобудната аудитория, че с провеждането на перманентни рутинни проверки по пътищата органите на реда не нарушават свободите на гражданите.
Не ми остана време да се възмутя от първото за деня хвърляне на прах в очите от сладкодумния представител на управляващата машина, защото водещият Лясков прекъсна програмата за извънредно съобщение. Темата за полицейските репресии и свободата на придвижване ме напусна незабавно. В същността си извънредните съобщения вещаят нещо ...