Алармата на телефона ми заповядва: „Време е за ставане!“
Часът е четири, клепачите ми са натежали от съня, топлото легло ме примамва да полежа поне още малко, но нямам избор. Обличам се бързешком, излизам, затварям входната врата, притичвам в тъмната и студена февруарска нощ и се шмугвам в пристройката, долепена до къщата. Преобличам се с бял гащеризон, бяла блуза, бяла престилка, нахлупвам върху русите си къдрици бяла шапка и мимоходом се оглеждам в голямото огледало – четиресетгодишна жена, висока метър и шейсет, стройна, с тъжни кафяви очи.
Замесила съм тестото още снощи, втасало е добре, защото в голямата стая е топло, акумулиращата печка е работила цяла нощ. Намесвам го отново и докато правя това, мислите ми ме връщат осем месеца назад.
В първите дни на юли със съпруга ми Борис резервирахме в Созопол апартамент за 10 дни. Той шофираше, както винаги внимателно, но за беда на магистрала „Тракия“ подпийнал тираджиия не успя да вземе добре завоя, навлезе в платното срещу нас и се натр ...