В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот - имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците - по уличните футболни мачове...
На терена В. беше боец - играеше със сърце и душа, по-точно- той не играеше, а гореше. Докато ние, неговите съотборници, кой от кой по-голямо мамино синче, играехме вяло, без да печелим и губим нищо. Та ние си имахме всичко! Но В. си нямаше нищо - имаше само футболната игра. Имаше само един-единствен, неистов шанс - там, на улицата, във футболен двубой да победи Живота. Но как можеше да го направи, като имаше за съотборници такива лигльовци като нас?! Няма да забравя как играехме срещу отбора на една от съседните махали - бяха все яки дангалаци, от които ние всички се страхувахме. Само не и В. Но неговите кураж и усилия не бяха достатъчни - затова падахме с отчайващото 10 на НУЛА! Един от съперни ...