Господин и госпожа Веневи бяха около четиридесет годишна двойка и от близо година живееха в провинцията. Бяха изоставили панелката си в града и бяха сбъднали мечтата си да живеят на село. Къщата им изглеждаще приветлива и слънчева, с голям двор. Там чиновничката Венева беше засадила различни видове цветя, които да радват душата ѝ, а нейният съпруг със задоволство беше настанил в голям гараж двата си автомобила заедно с едно ремарке, с което превозваше грозде за вино.
По всичко изглеждаше, че двойката имат подреден и спокоен живот. Ходеха на работа в града, връщаха се, вечеряха и лягаха да спят. Венева работеше в Социални грижи, а съпругът ѝ караше такси. Според живите съседи, двамата имаха вид на съвсем обичайни – жената беше весела, слаба и симпатична брюнетка, а мъжът весел, симпатичен и едър брюнет. Според Венев единствената особеност на жена му беше, че има склонност да си фантазира, а според Венева единствената особеност на съпруга ѝ беше, че носи обувки 47–ми номер.
Къщата на сем ...