И друг път съм преразказвала спомените на майка ми. А тя е една сладкодумна, пък и разказва много картинно, та понякога, аха, и да усетиш как наоколо ти замирисва на нещо, случило се преди 60-70 години. Така и сега. Идат празници и тя се сеща за Бъдни вечери Коледа.
- Да, ама тогава ги празнувахме по стар стил, след Нова година – уточнява времето, защото за нея това е от изключителна важност. Помни дати като компютър! – За празниците мама заделяше по цяла година. Ей, като си спомня сега, чудя се как сме оцелели! Пет деца! Ядене от дъжд на вятър… Пукне ли пролет, хукваме по джанките и дебнем киселеца и лапада. Само да покарат, и го почвахме. Какво ли е било в сърцето на мама, като ни е слушала да скимтим, че сме гладни, а тя няма нищо да ни даде. Всеки си имаше някаква хитрина, за да се сдобие с нещо, и в най-критичен момент си я прилагаше. Най-големият ми брат се примолваше, че е болен и иска чайче. Това от своя страна значеше, че ще му сложат половин лъжичка захар. Иначе къде ти захар ...