Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти веднага след завършването си за човек внимателен, мил и грижовен, който ù осигуряваше всичко необходимо, за да се чувства защитена и закриляна. Е, вярно, не беше онази бурна главозамайваща любов от розовите книжки и сапунените сериали, но това никога не ù бе липсвало. Имаше верен приятел до себе си, човек, комуто да се довери напълно, това беше най-важното.
Доскоро притежаваше и майсторството на добрия художник, но от известно време бе започнала да губи уменията си по необясними за нея причини. Прекарваше двойно повече време пред платното в опит да реализира идеите си, а резултатите не я удовлетворяваха, собствената ù необяснима посредственост я изнервяше до крайност, и то най-вече защото н ...