Слезе днес Опашатият през ей онази дупка между озъбените черни облаци и чевръсто се настани насред селото, баш на мегдана. Надяна кожата на партизанина Гандин, грабна пистолета му и право в челото на дядо Таньо взе да се цели. Изтръпнал, малкият Станчо надничаше иззад вековната мура, стискаше зъби да не вика, че чак челюстта му се схвана.
-Ти ме предаде, свиньо, когато в храсталака жандармерията хайка ми направи, затова сега тъпкано ще си платиш! – дереше гърлото си Гандин така, че детето неволно притисна с ръчички ушите си.
-Лъжеш се! Нямаше предателство, а аз дори ти помогнах към Балкана да се измъкнеш, не помниш ли?! – опита да се защити старият човек.
-Кой е лъжец бе, кой, гиди гнидо такава?! – изтрещя гласът на партизанина, заедно с няколко изстрела, а от устата на Таньо потече кървава струйка и той много бавно се свлече на калдъръма.
Станчо удари пета в задницата си и се затича като обезумял. Защо Гандин уби дядо му, Господи, защо?!
Чуваше писъците на баба си и на майка си и бяга ...