Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
20.02.2007 г., 10:37 ч.

Колата на Мишката 

  Проза
949 0 6
     Жена ми много добре разбираше душичката на Мишката. Затова за именния ден му подари кола. Една голяма такава, с доста подробности, бяла, с отварящи се врати, със завиващо кормило и метално купе. Обаче истината беше, че металното купе беше доста тежко, а окачването - пластмасово.
     Веднага, щом пое подаръка си, за него вече не съществуваше нищо наоколо.
     - Еееееееееооооооооооооооооо! Ууууууууу! Бръм-бръм....
     Обаче... При един рязък ляв завой колелото изщрака и... до там.  Жена ми се ядоса, защото откакто му подари играчката нямаше и час. Взе я и я скри в гардероба.
     Седи си Мишката тъжен на пода и на лицето му е изписана цялата мъка на света. Седи и нарежда:
     - Не мога да повярвам на очите си! Не мога да повярвам на ръцете си! Да имам кола и да не мога да я въртя... Да имам кола и да не мога да я карам!
     В този момент едри сълзи ибликват от очите му и той заплаква с цялата си душа. На жена ми й стана хем смешно, хем мъчно. Извади колата и му я даде отново...

© Пенко Пенков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сладки детски спомени!
    След време само те ще ни топлят...
    Благодаря!
  • !Очаквам следващите...!
    Много интересно е наистина!
    Без да впримчват вниманието, между другото ей така...а ме накараха и да се смея и да поплача.
    Аз благодаря!
  • Поздрав и от мен!
  • Тези мили мъничета осмислят живота ни.
    А твоите миньончета извикват усмивката ми.

    Поздрав и усмивка за теб П.
  • Ах, какви слаури са твоите малки палавничета! И знаят как да ти бръкнат в душичката...
  • До сега не бях попадала на тези "Миньончета", но сега когато ми "излезна късмета" усещането ми се изразява само в една дума:
    Възхитително!!!
    Поздрави и много
Предложения
: ??:??