Вчера си говорехме с Радина, моята приятелка, за Коледа и тя ми призна, че не го харесва много този празник. Но не пожела да ми каже защо.
След като дълго я разпитвах и опитвах да я убедя, тя най-после се съгласи да ми обясни.
Историята наистина е доста неприятна, но някак много ми се прииска да я разкажа. Естествено, първо помолих Радина за позволение. Тя доста трудно се нави и то само при условие изрично да подчертая, че тя не вярва онова, което е видяла онази коледна нощ преди 13 години да е истина, а е напълно убедена, че е сънувала.
Дори при това положение, пак си е гадна случка. Ще опитам да предам думите й, колкото се може по-близо до начина, по който тя ми разказа историята първия път, а ако не съм сигурен за нещо, ще я попитам.
Ами добре, щом толкова искаш да знаеш, ще ти кажа. Но ми обещай, че после няма да ме плашиш.*
Като бях на осем или девет годинки… Чакай да сметна. Да, на осем съм била. Та тогава, в деня преди Бъдни вечер, бяхме с брат ми и дядо ми (не този, когото позн ...