В малкото снежно селце, сгушено между стръмни хълмове, Коледа винаги носеше със себе си магия, която стопляше душите на хората. Това беше място, където времето сякаш беше застинало – дървените къщи с покриви, обвити в пухкава снежна пелена, изглеждаха като от приказка, а димът от комините рисуваше нежни спирали в леденосиния въздух.
Утрото на Бъдни вечер започна със звънливия глас на камбаната в малката църква, чиито прозорци, обрамчени с ледени кристали, блестяха като скъпоценни камъни на слънцето. Старият свещеник, отец Петър, беше излязъл рано, за да приготви църквата за вечерната служба. Вътре беше топло и уютно, миришеше на восъчни свещи и прясно отрязани борови клонки, с които децата от селото бяха украсили олтара.
В къщите кипеше оживление. Жените месеха ароматни питки с анасон и канела, докато мъжете носеха дърва за огрев, които пукаха весело в печките. Децата, облечени в дебели вълнени пуловери и шапки с помпони, строяха снежни човеци в дворовете и се смееха, докато се замерях ...