КОЛЕДНИ ЧУДЕСА
Още докато вървях към билетното гише, ме обзе някакво смътно безпокойство - усещане за приближаваща неприятност. Опитах се да потисна нелепото чувство, но дълбоко в себе си знаех, че то никога не ме лъже.
- Един билет до София, моля. За бързия влак в 15,35.
Като ми връщаше рестото, служителката учтиво ме информира, че поради силния снеговалеж влакът се движи със закъснение и се очаква да пристигне след около час и половина. Е, това е - знаех си! Бързо започнах да пресмятам кога евентуално ще се прибера в София. Дано да е преди полунощ, че иначе... Има си хас да посрещна тази година Коледа във влака! Хвана ме яд и на лошото време, и на железниците, и на глупавото ми предчувствие, но най-вече на мен самата. Защо ми трябваше да приемам тази предпразнична командировка - имам малко дете, можеше да пратят друг. Можеше, разбира се, и сутрешния влак да хвана и вече щях да съм си у дома. Да, ама пък обиколката по магазините беше повече от успешна - такива хубави коледни подаръци ...