Коледни мечки 

-    „Фаст деливъри сървис“, добър ден!
-    Ало, куриерската служба ли е?
-    Да, ние сме куриерска фирма „Фаст деливъри сървис“
-    Ало, от „Бългериън фуудс анд дринкс“ съм. Ще може ли да пратим спешно по Вас едни документи за чужбина, за Франция, де.
-    Да, разбира се. Колко е голяма пратката – обем и тегло.
-    Ама много спешно трябва да пристигнат и колко ще струва.
-    Госпожо, може ли да ми кажете пощенски код на града във Франция и какъв е обема и теглото на пратката с документи. Можете да направите заявка от нашия Internet portal или да ни пратите електронна поща.
-    Кода само да го намеря в кореспонденцията.
-    Госпожо, мога ли да Ви помоля да изпратите заявката си по email-а, защото офисът е пълен с хора, които чакат. Все пак е Коледно време е и всеки иска да си изпрати пратката.
-    Ама моля Ви се, много ми е спешно, щото контейнерите чакат.
-    Но нали казахте, че става дума за документи.
-    Да бе, да, ама те са за контейнерите и ако не ги пратим на време и няма да тръгнат. Кога най-бързо може да пристигнат?
-    Кой, контейнерите ли?
-    Не бе, документите. 
-    Ааа. Със самолет до 2 дни. С наземен транспорт – седмица

***
-    Боби, бусът от София пристигна.
-    Ела, моля ти се да говориш с една госпожа за една пратка с документи до Франция. Аз ще изляза да посрещна буса в склада.

***
- Жоро, к‘во ми караш?
- К‘вото са ми натоварили, това ти карам.
- Принтерите за общината караш ли ги?
- Не знам, ве брат. Вътре са май. Голяма лудница. Ей ти документите, гледай си ги. Ама по-бързо да ме разтовариш, щото тръгвам. Нали сме Дядо Коледовци. Всеки чака подаръци.
- Айде удари едно рамо. Виждаш, че нямам хора. Бременната колежка ли да карам да разтоварва. Тия от общината ми стопиха лагерите. Изпълнявали някакъв проект, европейски и днеска им бил крайния срок, да си сложат новите принтери. Сякаш, че аз съм им виновен, че фирмата дето им ги доставя им ги праща в деветдесетата минута. Айде отваряй. Брат, к‘ви са тия мечки, ве?
- Ами мечки. Плюшени. За влюбени. 35 броя.
- Ми те големи колкото второкласници.
- Поне не са толкоз тежки. Айде, залавяй се.
- А принтерите къде са?
- Ами отзад са сигурно.
- И аз ся к‘во? Тряа да извадя 35 мечки да си стигна до принтерите, тъй ли?
- Мечките, тъй или иначе ще ги вадиш, щото те са си за вас. За Ваш клиент са.
- И аз к‘во да ги правя тия мечки. С к‘во да ги карам. Нашия бус е на ремонт.
- Не знам, ве брат. Аз к‘во да напрая.
- Бахти ти мечките, бахти чудото.

Целия офис е пълен с мечки. На където да се обърна и някоя ме гледа.
***
-    Маги, к‘во стана с пратката за Франция.
-    А, записах я, ще се обадя на Сашо, да мине да я вземе.

***
-    „Фаст деливъри“, добър ден.
-    Ало, от „Бългериън фуудс анд дринкс“ се обаждам.
-    Слушам ви.
-    Документите ни още не са пристигнали. Нали ми казахте два дни.
-    Госпожо, може ли номера на товарителницата?
-    А бе, к‘ъв номер, к‘ва товарителница. Не могат да ми качат контейнерите.
-    Номерът ми трябва, за да проверя къде е пратката. Вие също бихте могли да проверите на сайта ни.
-    Секретарката е отпуска. Тя се занимава с тези неща.
-    Добре, аз ще проверя. … Ето, намерих я. Франция, Нумеа, пощенски код 98800. Взели сме пратката преди 3 дни.
-    Тъй. Аз знам кога сте я взели. Мене ме интересува защо не е пристигнала още. 
-    В момента е в наш офис в София.
-    К‘во? Искаш да кажеш, че още не е тръгнала ли? Два контейнера с макадамия, чакат. Губя пари. Клиентите ме вдигнаха на балон. И ти ми казваш, че документите ми още не са тръгнали. А бе ти нормален ли си?

***
- Господине, съжалявам, но не мога да кача в пикапа повече от десет мечока.
- Няма да Ви приема доставката. Връщай ги и ми ги докарай всичките 35.
- Но как да ги връщам. Вече съм ви ги докарал. Нека подпишем някакъв протокол и тези дни ще Ви докараме останалите.
- Дума да не става. Или всичките или нищо.
- Но, моля разберете ме. Сега е Коледа. Имаме страшно много пратки да разнасяме. Ако днеска дойда 4 пъти до вас, нищо друго няма да мога да разнеса, а другите хора също си чакат пратките и подаръците.
- Мен това не ме интересува. А бе, аз ти казвам, че не мога да приема частично. Нямате ли камион, бе да го еба?
- Имаме, разбира се, но камионът в момента разнася палети с тежки пратки.
- Казах ти , мен т‘ва не ме ебе. Мечките ми трябват. Знаеш ли, колко мацки чакат да си получат мечока за Коледа? 
- Господине, дайте да ви оставя тези 10 и ще направя всичко възможно до утре да Ви докараме и останалите.
- Айде разтоварвай. Ама да не ме забравиш, че умирам прав. Ако шефът научи – ще ме попилее.
- Къде да ги сложа?
- Ама те са девет.
- Как така девет. Трябва да са десет.
- Ти тука да виждаш десет мечки. Аз мога да броя все пак.
- Ало, Саше, а бе ти колко мечока ми качи в пикапа?... Е да, ама не са 10, а са девет. Как ще ми казваш, че може и да не си ги преброил точно? Как ще ги качиш без да ги преброиш, бе? И като не се събират повече, що не ги натъпка малко? Чакай, че съвсем ме досмеша. Първо стана като в оня виц за агнетата „10, де 10. Ама те не са 10, а са 9. Е 9 де 9“ и после ти на мечките ли си приятел или на мене? Кога ще се върне другия пикап. Тука човекът си иска всичките мечки. Иначе няма да подпише за доставката.
- Ей, куриерчето. Оставай ги тука девет, колкото са и бягай да докарваш другите.
- Само да ми се подпишете за тези девет.

***
- Да знаете, че ще ви съдя за пропуснати ползи. Вие ще ме върнете в първи клас. Как може три дена тия документи да не са тръгнали?
- Госпожо, успокойте се.
- К‘во да се успокоя, как да се успокоя? Ти знаеш ли какво са два контейнера с макадамия? Знаеш ли колко пари са това?
- Извинявам се, но какво е макадамия. Това нещо за пътното строителство ли е?
- А бе ти подиграваш ли ми се? Мене ще ми се пръсне сърцето, тоя тръгнал да ми се отваря тука.
- Аз наистина не знам какво е макадамия.
- Ядки. Това са ядки. Много хубави и скъпи ядки. Ако ги имаш. А аз в момента ги нямам. И то заради Вас.
*
- Саше ти кара ли принтерите на общината.
- Карах ги и ги върнах.
- Как така?
- Ами, няма кой да ги приеме.
- Що?
- Ами запразнили са. Няма никой. 
- Ти звъни ли им?
- Няколко пъти. Някаква мацка вдигна и каза, че няма никой и да дойда след Нова година.
- Нали беше много спешно.
- Е спешно, спешно, колко да е спешно? Ти да не мислиш, че по Коледа и Нова година, някой ще тръгне да ги инсталира тез принтери? Ама на мене ми остана два пъти товарене и разтоварване на ръка. Щото палета не влиза в пикапа. И айде, един по един - на ръка.
- И аз сега какво да ги правя тез принтери в офиса. В офиса, освен всичко друго, сега е пълно с мечки. Няма къде да се обърна. Маги я пуснах да се прибере. И всичко остава на мене.
- Брат, ние що не си вземем по един мечок. Ти на твойта купувал ли си й подарък? Щото аз още не съм. Може и на Маги да подарим.
- Да бе. После оня нейния да дойде в офиса с пищова. Остави таз работа. А мечките първо трябва да ги доставим пък после ако искаме за нас, да си купим от магазина, ама като чуеш цената, ще се откажеш.
- Добре де, след малко се връщам. Да пълним пак пикапа с мечки. В крайна сметка, който го е страх от мечки, да не ходи да ги разнася.
- Оня дето трябва да ги приема, трябва да ти кажа, че е по-страшен и от мечка. Бараба един. Миналия път имах чувството, че ще ме изхвърли като мръсно коте барабар с мечките. Едвам го кандърдисах да му оставя онези деветте, дето трябваше да са десет.

***
- Госпожо, проверихме Вашата пратка с документи. За голямо съжаление, не можем да я изпратим, защото не обслужваме тази дестинация. Адресът Ви е във Френска Нова Каледония, което е остров до Австралия и нашите услуги не покриват тази дестинация. Ще трябва да се обърнете към DHL или UPS.

***
- Честита Коледа и весело посрещане на Новата година! Да сте живи и здрави всички в къщи и да ви се сбъднат всички желания през Новата година. А бе, Стефче, да те питам само нещо служебно. Докараха ли онези принтери по програмата?
- Никой не е идвал.
- Ей, ще си платят неустойките като попове. Айде, весело!

*
- Мило, много ти благодаря за подаръка. От дете съм си мечтала да имам плюшен мечок. Направо е като жив. А иначе, ти проверява ли за онази почивка на Малдивите?
- И аз те обичам, миличко.