Колежката Делчева или  Пъстротата на живота 9

            Мама, все такава е, нежна или сурова според случая.

            Бях се дипломирал и мама се надяваше да ме види зад бюро, с ръкавели в ''ЕСК Корект'',

 мечта на всяка майка децата й да работят в канцелария, но сега е модерно в офис. Остана безкрайно учудена когато предпочетох строителната фирма на татко. Исках да видя от къде излиза хляба ли, знам от фурната. Но ми беше по-приятно да работя сред мъжете и не се правех на дете на шефа, а работех наравно с тях, нали  ми плащат, а и трябва да бъда и добър пример за останалите. Спестявах парички за моя си лека кола и престижен мотор, мечтата на всеки млад човек.

Един ден татко ми се виждаше закахърен и ми сподели за административната бюрокрация, че няма подписано разрешително и работи на риск, бавят се актовете за готовите сгради. Даде ми един куп документи, и смених работните дрехи с костюм и вратовръзка.

Почуках на врата с табелка '' Зам. кмет по строителство ''. Симпатична госпожица ме прие, изслуша с насмешка фирменната ми болка.

- Съжалявам, госпожа Димитрова е заета, нямате и записан час за прием, елате някой друг път - заяви тя с чувство на превъзходство

- А нищо, аз ще почакам да се освободи, нямам друга бърза работа - сигурно съм казал с малко по-сериозен тон и се самонастаних на стола за чакащи с чанта на коленете.

Открито я наблюдавах, симпатяжка  а така неприятно да се държи, службата може би да го изисква. Охо, и тя ме изучава с интерес, погледне уж случайно към мен, пише нещо в дневник пред нея, следи в монитора, ох дано не играе досадните карти.

- А вие от коя фирма сте, по какъв въпрос - наруши мълчанието тя

- Строителна фирма ''Петров билдинг АД '' - изрецитирах - Искам да представя отново документи за строително разрешение, за акт 14 и 16 на други обекти, знаете ли, това може би е бойното ми кръщение, от скоро съм на работа там и ако не успея, нищо чудно след трите месеца изпитателен срок да ме освободят.

Все едно нищо не съм й казал. Остана все така с ехидната си усмивка на бюрократ, сега си ми паднал в ръцете, от колко време се моля на един майстор да ми отправи теча по покрива в къщи, а все ме размотава, сега е мой ред.

Не смеех да мръдна от мястото си, а така ми се пиеше кафе, остана да ми се доходи и до тоалетна, а през това време височайшата особа да се измъкне от кабинета си.

- А вие госпожица ли сте, изглеждате много приятно даже и зад сериозността си - пуснах в атака запаса от комплименти

- Да, госпожица съм - изпусна се тя - Но има ли някакво значение

- Едва ли, и аз не съм женен, от доказване на себе си по разни инстанции не ми остава врене, а след работно време всеки се пребира в къщи, къде да срещна някоя свободна госпожица, нали всеки има някакво хоби или домашен любимец.

Забелязах лицето й да се поотпусне, очите й вече ме гледаха по-дружелюбно. Тя обичала разходки сред природата, веднага станах планинар, имала странно хоби риболова, станах веднага въдичар, макар и да не обичах клеченето на едно място. Усмихнах се на вица, какво е въдицата, уред на който от едната страна рядко има нещо закачено, но от другата винаги има по един въоръжен с надежда, че ще се закачи нещо.  А аз въдичар ли съм.

         Кожената врата се отвори. Яка госпожа се появи в рамката й, стегната в светло сив панталон, бяла риза и черно сако, гримирани очи и пастелно червило. Сериозна госпожа бих добавил, особено стилните й бюрократични дрехи.

Госпожица-секретарката веднага скочи, станах и аз, грижливо стискаш папки и чанта.

- Госпожа Димитрова, господинът е от '' Петров билдинг АД '',преди малко дойде и моли да го приемете  - представи ме лъжкинята

Преди малко, ами да, близо два часа. Усмихнах се само виновно.

Госпожата само ме изгледа

- Е, щом ме чакате, заповядайте - студено каза тя и направи жест да влизам.

Затворих вратата, все още стискаш папките.

- Заповядайте, ето тук на заседателната маса, какво ви води насам.

Казах накратко целта на посещението си разтваряйки папка

- На мен се падна честта госпожо, това е първият ми сериозен изпит във фирмата, ако се справя вероятността да ми продължат изпитателният срок в постоянен е сигурна, ако не успея ще трябва да си търся нова работа - с такъв съкрушен глас казах, че и аз не се познах - Ето това са съгласувателните писма от разни инстанции, включително и от Противопожарна служба, план, хоризонтална планировка, писма с които е искано становище,...липсва само вашето одобрение, подпис и печат. Машини, хора стоят без да работят, но им се плаща. Шефът все казва, готови сме, но без подписа на замкмета сме за никъде.

Без да обръща внимание на приказките ми, тя придърпа една папка, разгледа съдържанието, после втора, трета, пресегна се и взе папката пред мен.

Изящна ръка, идеално поддържан маникюр, а защо няма брачна халка. Лявата ѝ ръка придържаше листове, скици, чертежи. Около китката й в модерен дизайн часовник, на средния и безимен пръсти златни пръстени с тюркоазен камък, сигурно да са в тон с очите й. И  на тази ръка няма халка. Модата може би е такава, без халка. Или я забравила сутринта в банята на любовника си, кой ще остави такава жена на мира, едра, привлекателна. Отплесна се пак, а татко те прати на работа, сериозна работа да вършиш.

- Не виждам основание да не приема и одобря документите. Елате е други ден в 11 часа за разрешителните, с подпис и печат. Може да работите към акт 15 за единия обект и акт 16 за другия. А вие строителен инженер ли сте, ето така трябва да се подготвят документи за одобрение от администрациите

- Не госпожо, икономист съм. Завърших Университета тук и намерих работа в 'Петров билдинг АД'

а , това беше и първото ми сериозно изпитание - притеснително отговорих

Отчасти лъжех, без да ми трепне окото.

Погледна ме някак майчински, с топъл и нежен поглед

- Това е, заповядайте в други ден в 11 часа за разрешителните

Благодарих и се изнизах като мокра връв.

Разказах всичко на татко, той само дето не ме хвана през рамене и да ме завърти из офиса си както едно време когато бях детенце, но сега бях малко доста по-едър от него. А вечерта мама се обади по мобилния '' Ах тии, пак с чара  си ги омаял '' смееше се весело тя

         Вече е 11 без 5 минути, почуках на вратата на секретарката с два букета рози

- Госпожице, заповядайте  тези рози, без вас преди ден нямаше да се справя със ситуацията -весело казах подавайки й трите рози

Вътрешно негодувах, ако бях  ти се вързал на приказките, кой знае колко дни щях да подсмърчам пред вратата на Замкмета

- Госпожа Димитрова каза в 11 часа да бъда при нея, бихте ли съобщили, че съм тук

А тя стоеше като слисана, прегърнала розите, не знаеше къде да ги сложи или безкрайно изненадана от вниманието ми. Най-накрая попремести някакви листове по бюрото и им избра местенце. Може би трябваше да взема и ваза, или по-добре бурканче от лютеница.

- Благодаря за розите, не очаквах, много сте мил,...сега ще съобщя за вас - все още беше смутена

В кабинета си госпожа Димитрова седеше зад огромно бюро отрупано с папки, монитор, клавиатура, липсваха само телефон с шайба, писалищна мастилница и прес-папие с попивателна хартия за мастилото, и кръгла поставка с разни печати, а тя като държавен служител с манта.

Все едно мама, едно време като главен счетоводител на Завода, и в допълнение , мама имаше острилка за моливи и гумички.

- Госпожо Димитрова, тези рози са за вас, вие сте ми  спасител. Благодаря ви.

- Нее, аз трябва да ви благодаря, много рядко да попаднеш на изрядни документи. Становището е готово, подпис, печат, изходящ номер. Удоволствие е да се работи с млади можещи и знаещи хора, даже и да не са инженери - усмихна се тя, подавайки ми документа.

Стана ми леко и приятно на душата. Сега вече мога да си позволя да флиртувам.

Хванах подадената ми ръка, задържах я малко по-дълго в моята, тя не направи опит да се отскубне. Погледнах я  в очите, дали са очакващи, или така ми се е сторило.

- Госпожа Димитрова, ако сте свободна,... може ли да ви поканя на обяд или вечеря, не ви подкупвам, просто от благодарност - нерешително предложих

Бум, тряс, прас, представих си за секунда, как бясна ме изхвърля от кабинета си, как може да ме каниш, да ме водиш на обяд или вечеря, какъв си ми ти, после да вадиш фактура за дадена почерпка, за да си оправдаеш разхода.

- Да, може. Ако искаш след работа в бистрото, там е тихичко и няма да се надвикваме с музиката, по-спокойно е. Примерно в 18 часа да се чакаме там.

           Видях я отдалеч. Стилна жена. Небрежно елегантна. Вървеше стегнато и без да се оглежда било за ефекта, било да не ме видят познати и да докладват на мъжа ми.

Помахах с ръка да ме забележи. Усмивка озари лицето й. Лъчезарна жена, но как работата, длъжността, все пак те кара да бъдеш прекалено сериозна.

Заразказвахме си небивалици, тя  се смееше искрено, или разказваше смехории из работата си, над които аз се смеех и подпитвах хумористично. Гледаше ме добродушно, весели искрици прескачаха в очите й.

- А ти семеен ли си, така изведнъж да набереш кураж и да поканиш жена на чашка и приказки, и не се притесняваш от това - попита тя със сериозна нотка в гласа

- Не, не съм семеен. Не можах да срещна истинска колежка докато следвах, може би вината е в мен, че обръщах повече внимание на науките. Завърших. Сега работя. И доста хора има така, или не са срещнали голямата любов или са се разочаровали от нея. А вие, вие семейна ли сте. Все пак сте публична личност и ревност от съпруг би била смешна, вие се срещата с толкова непознати хора

- Нее, и аз не съм семейна - въздъхна тя - Поради същите причини, бих добавила и стремежа да се издигна е йерархията. Успях, но с цената на липса на семейство. Не, че нямах кандидати, но такива, които ме искат заради служебното ми полужение, за да се доберат и те  до някаква службичка, а не заради самата мен. За какво са ми такива , службогонци ли е истинската дума или интересчии. А родителите ми все ме укоряваха за това,'' Мария, времето си върви, ще искаш деца, но ще бъде късно и трудно.''. Е хайде наздраве, задълбахме се много - говореше тя с носталгия.

Но беше много права в случая, вече не се говори толкова за обич, колкото за изгода и на тази взаимна изгода да се строи семейство ли.

Ръцете й нервно потреперваха, пръстите й оправяха някаква несъществуваща гънка по покривката. Присегнах и хванах нежно ръката й. Остави я така в моята, чувствах само лекото притупване на връхчетата на пръстите й. Погледна ме любопитно и въпросително, устните й се опитваха да прошепнат нещо.

Вървяхме по смълчаните улици, хванала ме под ръка, дали си бяхме изговорили всичко в бистрото, та пристъпяхме мълчаливо. Само трепета на пръстите й по ръката ми отекваха в тишината.

- Ето тук живея. Искаш ли утре да идем до едно село с колата ми, там имам вила, нее няма да те карам да работиш в градината, само ще хвърля един поглед на готовността на инсталацията за слънчева енергия - наруши мълчанието тя

- Как мога да откажа поканата на такава приятна госпожа - засмях се - Кавай къде и кога да се чакаме

- Ето тук е входа на кооперацията, на звънеца пише ''Димитрова М''. Ако позвъниш в 10 и 30 часа, ще пием сутрешно кафе на балкона, ако е по-късно минаваме на водка, ти избираш - смееше се тя

Пожелахме си лека вечер.

Когато си обещал нещо на приятна госпожа или госпожица, госпожица в случая, се наспиваш бързо даже и да е събота, ден за изтягане и мързелуване

Само да се обадя на мама да не ме чакат за обяд.

Паркирах колата си под сянката около блока й. Пред входа съм. Боядисан в свежи тонове, блокът беше като бисер сред сивите  жилища наоколо. Нямаше от разните стилове заградени балкончета, кой с какъвто строителен материал имал под ръка, подредено предно дворче с дървена бесетка, няколко бели брези и липи, пътечка с разноцветни циментови плочки.

Позвъних.

- Моля - дочу се по домофона

- Госпожица Мария - смотолевих несигурно

- Ами тук е само Мария, госпожа-госпожицата излезе - смееше се женски глас - Качвай се бързо, че да не сляза да ти дам една госпожица или госпожа, на втория етаж съм.

Изтупурках нагоре, точно срещу стълбището, на вратата табелка '' Мария Димитрова ''

           Какво да се колебая, натиснах копчето на звънеца.

следва.....