23.09.2014 г., 2:36 ч.  

Колиматорът (Части 13; 14) 

  Проза » Разкази
974 0 2
11 мин за четене
Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
13
- Дявол да го вземе – каза запъхтян Нънци, докато излизаше от трапа –
при такива операции Буцата трябва да ни плаща, освен вредни и за допълнителни изкопчийски работи. Мисля, че това е достатъчно за трима, а, Мъро?
Мъро се изправи от прогнилата стара желязна кофа, която беше обърнал половин час преди това нагоре с дъното за да седне. Намести очилата си за нощно виждане върху маската и плюна в трапа, отговаряйки:
- Хайде, да им е по вода! Така, както се престарахме, ще има и за нас място, да се гушнем до тях.
- Що просто не ги очушкаме и да ги оставим да си ги приберат от тук техните, за да си ги закопават, ами ще си даваме такъв зор – изпъхтя недоволно Нънци – то и без това в тази бърлога, я ги открили, чак като се размиришат след седмица, я не...
- Буцата иска да се застрахова, драги – отговори на свой ред Мъро – като ги закопаем, може и никога да не ги открият. Тия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??