Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!

7

- Ясно – промълви угрижено старши полицай Исаев и приключи разговора си по айфона – трябваше преди да се договорим със Зоро да проверя тия палячовци.

- Защо – погледна го косо Попов, внимавайки да не спре рязко колата, движеща се пред патрулката във вечерното задръстване – някакъв проблем ли има?

- С тая гарга, дето ще се боксираме, не – изпъшка Исаев – виж, обаче шофьора му се оказва друга халва... Николаев Юри Степанович с прякор Юстас. Започнал в българската армия като парашутист в далечната 1985 г. Влязъл на 17г. по желание, защото завършил по-рано гимназия. Бил тръгнал на училище 6 годишен, та затова по-рано със съгласието на баща си – политически офицер в авиацията по онова време. В 1986 г. Юри прави побой на командира на ротата и баща му го спасява с ходатйства до самия Добри Джуров с който били пък рода, от страна на майката, която починала при раждането на Юстас.  Прехвърлят го да служи за наказание във военно-морски десант и не му зачитат първата година служба. Там изкарва без повече дисциплинарни прояви три години. Излизайки от армията през 1990-та го вземат на работа в редовете на червените барети. През 1993 г. го хващат при вътрешно разследване, че участва в канал за контрабанда на цигари. Уволняват го дисциплинарно и отнася две годишна условна присъда. Заминава за Русия, където позовавайки се на руското си гражданство го вземат на редовна служба в казшки разузнавателен полк Новочеркаск. От там явно руснаците са го изпратили на някаква разузнавателна мисия в Афганистан през 1994г., цели 2 години след приключването на гражданската война. Какъв дявол са го дървили там, той с още петима казаци, не е известно. Само се споменава в досието му, че е бил заловен и в 1995 година в договорен между правителствата обмен на заложници го връщат в Русия, като руските власти предават на афганистанското правителство Фарух Ибн Ал Кафари, високопоставен член на ИДУ. Останалите казаци не оцеляват. А той, може би е пощаден поради двойното си гражданство, ще рече – не баш руснак. Служи още една година до 1996 в казашкия полк, а после се жени и напуска армията. През 1998 г. е задържан по подозрение за рекет заедно с членове на Белозерската ОПГ. Обвинението не издържа в съда и го пускат. Нататъка в 2003г. при спец операция срещу членове на групата на Япончик, го залавят с частна саамоделна подводница да прекарват незаконно оръжие от Русия за Турция. Ракети ли са пренасяли, какво ли? Не е ясно. Но го осъждат на осем години пандела, които излежава в Тюмен. След това в 2012 г. се е върнал в България и сега работи при „бияча”, който между другото е с чисто криминално досие... Толкова чисто, че чак да ти се дореве. Според това, което ми пее Славея, нашия побойник и куче не е напсувал на улицата през живота си... Такава бистра сълзица е, че чак не ми се вярва да не е забъркан нещо с този Юстас, от по-рано.

- Ами сега при това положение, какво правим – рече с колеблив глас Попов и отби колата спирайки максимално близко до тротоара.

- Бивши мутри няма – рече Самуил – мъртви дал господ. Тоя се е кротнал за момента, но знаеш ли една бомба със закъснител, кога ще гръмне. Но пък от друга страна, както казват руснаците – „кто не рискует тот шампанское не пьёт”!

- Кво каза – въпроситлно го погледна Адлер.

- Който не рискува, шампанско не пие, Ади – отговори Исаев и продължи. Слушай сега, ако рискуваме двамата с теб ще делнем 100 000 евро. За Зоро 100 000 и 50 000 за брат ми. Как ти се струва? Пък и не вярвам да се стигне до убийства... Най-много да ги поналагаме яко, докато снесат златното яйце. Този Юстас явно бяга от проблеми в Русия, тук му е добре и ако е разумен, няма да крякне. С такава биография най-тъпото нещо би било, да надигне глава в защита на контето.

- Не знам старши – измънка съвсем неуверено Адлер – дай да уведомим чичо Барух за новосъздаденото положение, пък той да каже...

- Какво ми го чичосваш бе, Ади – ядосано занарежда Исаев – ти мъж ли си? Няма при всеки възникнал дребен проблем да звъним на „моле другарката”. Имаме задача, трябва да я решим... Аз отговарям, ако нещо не стане както трябва, ясно!

- Ясно старши – каза с примирен глас Попов.

- И да не вземеш с това „чичо” да се изпуснеш пред други хора, освен пред родата, че не си вече непълнолетен и може да станеш за смях чак на чаветата по кръстовищата! Хайде карай към РПУ-то, че е време вече да се прибираме по домовете, пък утре ще я къдрим и къносваме на лакърдия, колкото щеш!

- Добре старши – каза Ади облекчено и подкара патрулката към РПУ-то.

8

         - Влез Муши! Влез – каза Латинка, отваряйки му зелената олющена от слънцето входна врата към двора на къщата.

         Муши влезе. Мина край двата черни джипа марка Мерцедес MI280 CDI, паркирани в началото на двора и се спря до дългата дървена маса, разположена върху неравномерно наредените попукани стари циментови соц. плочи, под короната на стария орех. Около масата седнали на импровизирани пейки, сковани от стари прогнили дъски върху подложки  от пънове на тополи, бяха се разположили да вечерят чаветата и жените на циганското домакинство.

         - Како Латинке! Аам, де са мъжете – запита Муши и придърпа късата си кожена пола леко надолу, съобразявайки, че децата го гледат с любопитство.

         - В саята са – показа най отдалечената, схлупена постройка в дъното на двора, Латинка и допълни – тебе чакат, върви!

         - Добре. Отивам – каза Муши и заклати бедра ситно, ситно по калната пътечка, край чешмата със супено старо циментово корито, към варосаната кирпична постройка с очукана от времето мазилка.

         Вратата беше отворена и Муши влезе вътре почуквайки по касата.

- Може ли – надникна вътре той с въпросителен поглед.

- Влизай! И затвори след тебе вратата – отвърна му отвътре грубия глас на Буцата.

Муши затвори вратата и застана до нея, като наказан, оглеждайки стаята в която около стара правоъгълна дървена маса, бяха насядали мъжете от къщата и важните гости. Жълтата мигаща светлина на слабата петдесет ватова електрическа крушка, висяща от тавана на кабел завършващ с проста бакелитова фасонка, осветяваше със слаба светлина сериозните лица, които придобиваха леко призрачен вид обвити от дима на цигарите.

- Хванаха ли се куките на стръвта – запита с железен тон Буцата и се наведе леко напред, смръщвайки ниското си чело и повдигайки леко квадратната си масивна брада, издавайки напред озъбена челюст, като булдог готов с втренчен поглед да се нахвърли върху натрапник.

- Хванаха се господин Буца! Хванаха се – потрепери Муши страхливо – дадох им парите и те ги взеха...

- Добре – каза доволен от отговора му Буцата, облягайки се обратно -  вземи си един стол и ела седни на масата, че ще трябва да потълкуваме.

Муши взе един кекав, сърцащ сгъваем стол от купчината складирана в нишата до вратата, разгъна го и приседна на ъгълчето до масата между главата на домакинството и Буцата. Около масата бяха насядали шест човека – четирима роми и двама българи. Българите бяха Буцата и „лейтенанта” му – Осата. А от ромите Муши познаваше само Сако, домакина им. Другите трима виждаше за пръв път, но единия явно беше шофьор на двамата.

- Да каже първо Сако – рече Буцата и погледна дали останалите одобряват предложението му.

Другите кимнаха мълчаливо в съгласие.

- Аз чавето си не мога да прежаля – каза Сако и подръпна рижавия си мустак след като дръпна от лулата си – искам справедливост. Знаете, че този Исаев го уби, уж при самозащита. Миналата година, бях го пратил да проси пред църквата и не беше с никаква дрога. Тоя го вкарал в патрулката и там го застрелял... Уж се откопчал от белезниците и ги нападнал в колата... На 19 години... Тъкмо му бяхме спазарили булка и сватба щяхме да правим... А то, погребение...

Циганина направи пауза, пресегна се към чашата с ракия пред себе си и я гаврътна до дъно. После избърса с ръкава на бялата си риза мустака си от капките и хлопвайки празната чаша на масата каза с изпълнен от омраза глас:

- Смъртта му искам!

         - Кхм – покашля се единия от двамата роми, разкопчавайки копчетата на костюма си Версаче, сякаш беше започнало да му става топло. Извади от вътрешния джоб на сакото си една бяла копринена, везана носна кърпа и забърсвайки потта от челото си заговори: Това може да се превърне в политически скандал и ако се разчуе, че е извършено от роми, много пари може да ни окастрят от евро съюза. Не всеки ден се убиват току-така полицаи, но ето тук главния съдия от мешерето, казва, че си в правото си да искаш това... По наште закони за кръвта с кръв трябва... Потвърдете г-н Курти, решението Ви и тук, да чуем всички!

         Другият изтупан ром кимна утвърдително и каза:

         - Да. Това решение взехме на извънредно заседание на Мешерето в Левски. Единодушно се произнесоха всички представители на ромските общности в България. Този случай развълнува миналата година цялото ромско население, след решението на българския съд, че полицая е действал съгласно служебните си права в самозащита. Нашето решение е, че българския съд е несправедлив към потърпевшия и той може да потърси такава кръвнина, каквато пожелае, включително и смърт на виновника. При всички случаи Мешерето няма да повдига обвинение към г-н Сако, каквото и да реши той.

         Настъпи кратко мълчание. Първия костюмар извади отново кърпичката си и забърсвайки отново челото си, поднови разговора:

         - Няма да си казвам името – знаете ме всички. Аз като представител на нашата официална ромска политическа партия Евро Манге, не мога да взема страната на Мешерето по никакъв начин. В България единствения официален съд е българския. Като ром, нека си го кажа между нас – като циганин... Не мога да не се съобразя и с решението на Мешерето. Но, ако г-н Сако реши да продължи тази своя твърда линия, единственото което можем да направим ние от Евро Манге, е да не знаем нищо по конкретния инцидент. В тази връзка, кажете Вие г-н Буца, какво сте решили, като работодател на Сако и като данъкоплатец на тези двама полицаи, които много добре знаем, че покриват Вашия бизнес?

         - Вижте какво – засмя се Буцата ехидно – вие го ударихте тука като в парламента, много купешки думи наредихте. А ситуацията е проста – на моя работник Сако, сина е убит от тъпите ченгета. Към мен те не са коректни, одират ми кожата със все по-големи данъци, вече прекаляват и почти нямам сметка да въртя бизнеса. Освен това отделно дерат моите „данъкоплатци”, сякаш аз не плащам и за тях. С две думи, тия две алчни куки са ми такъв трън в гъза, че с удоволствие ще ги пратя при дядо Михаил да пишат молби за прием в Рая. Със Сако вече сме го измислили как да стане, ей затова пуснахме като троянски кон тазиии... силно казано „госпожица” – Муши – за стръв на „щуките”.

         - Достатъчно – каза представителя на Евро Манге – ние с господин Курти чухме достатъчно. Доколкото разбирам Вие г-н Буца се наемате да извършите правосъдието... В такъв случай нашата работа беше до тук. Знайте от нас, че ако срещнете трудности можете да имате само неофициално съдействие. С други думи ако се издъните можем да помогнем с плащането на разноски по отлични адвокати и съдилища. Но подробности за сега не искаме да знаем. Пожелаваме ви лека вечер, а вие с домакина и Муши се разберете, каквото ще се разбирате.

         - Слушай сега Муши, какво трябва да направиш – започна Буцата след като изпратиха тримата елитни роми – знаеш ли онази стара порутена двуетажна къща в уличката срещу градинката на църквата, тази бе, дето е първа отбивка на Пиротска след пресичането и с Опълченска по посока към пазара „Димитър Петков”.

         - Знам я – рече Муши – там ходят част от клиентите ми да се боцкат нощем, но през деня се мотаят по други места.

         - Дано някой от тъпите ти клиенти утре не е там – продължи Буцата – щото ще изгори бадева, покрай сухото... Та, добре щом я знаеш. Заставаш утре от 10 часа на пейките в градинката. Когато се появят смотаните ченгета за тия 3500 лв., дето ти казах да им обещаеш, ти се направи на уплашен и побегни към тази къща. Ама така гледай да бягаш, че да им дадеш време да ти дишат по петите. Щом стигнеш къщата се шмугни в мазето, но така че полицаите да те видят и да те последват там. А там, ще има двама от моите със заглушители, които ще ги осветкат...

         - Разбрах. Но, да не вземат мен да осветкат в тъмното – рече Муши страхливо.

         - Няма беее – зауспокоява го Буцата - не се бой! Те ще бъдат с апаратура за нощно виждане. И освен това, ти първи ще влезеш... Пък и нали си с женски силует, така че няма да те сбъркат. Ето ти хиляда лева сега, за работата, а после ще ти дам още толкова.

         - Благодаря г-н Буца! Благодаря – усмихна се радостно Муши, вземайки парите – много си шукар!

         - Айде, айде! Изчезвай да се наспиш, че да не издъниш работата утре – нахока го Буцата и се обърна към лейтенанта си – хайде и ние да тръгваме, че да направим подготовката, Оса! Сако, чао! Не бери грижа – ще го угасим тоя! Но, да знаеш че си ми задължен!

         Муши изприпка преди тях покрай масата на вчерящата рода. Единия джип беше вече явно някъде на път, защото вече го нямаше. В другия се качиха Буцата и Осата и отпрашиха за Люлин. Сако затвори портите след тях и седна да вечеря със семейството си.

         - Оса – рече Буцата, докато пътуваха към бункера.

         - Слушам, бос!

         - Тоя траверс, Муши... Кажи на момчетата още като влезе, първи да го обрулят. Нищо не става от него, само съсипва „крокодила”, който му даваме... Взе много да се друса напоследък, пък като се втежни не се знае на кого може да ни предаде.

         - Разбрах, бос – отговори Осата, а лампите на тунела към Люлин осветиха злобарски ухиленото му лице, докато си представяше, как ще свърши задачата с финес.

С Л Е Д В А   П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е...