То какво ли още има да се пише след като прочетох как хубаво е описала срещата Феичка. Ама тя е добричка, а аз съм обективна.
Хич не съм мислила какво ще облека, какво ще кажа. Казах си, ако е писано, ще отида, ако ли пък не, здраве. Така не се и разочаровам, защото нищо не очаквам, каквото трябва ще стане. Разбрах, че на срещата ще дойдат Джейни, Таня Мезева и Анета Джурова, а тях много исках да видя на живо толкова ли са сладки, колкото се правят и колкото ми разказват за тях. Чак ме хвана яд. Викам си не може да са пък чак толкова де, аз ще ги видя и... Видях гиииииииииииии!!!
Еми... не са чак... Аз миналата година нали гледах „Мис свят", какво ще ми се правят... Мис свят пасти да яде. От нашите момичета по-хубави няма!!! Момичета обичам ви и ви прегръщам! Вие сте по-хубави!
Малко ме подведе Романтика. Чухме се с него по телефона и той ми каза, че ще дойде с Романтичката, демек с жена си. Тогава аз предложих на моя да дойде с мен.
- Ако дойде Филип на Мая, ще дойда и аз, иначе...
Я го гледай ти, капризи! И така Филип и Васко дойдоха, а сем. Романтика - не. Но нищо, вчера се видях с тях. Първо му се накарах едно хубаво, чак после ги напрегръщах и нацелувах. На следващата среща обещаха да са първи. Номера ще ми върти той, не е познал. Аз съм строга, но като се ядосам съм като истинска жена - сладка.
И нали му бях ядосана и на президента Джордж, пу... все му забравям името, на Георги Колев, за по-сигурно, че ще присъства, го турнахме да седне между нас с Мая на задната седалка, за да няма как да ми избяга. И да се почувствува обгрижен от две дами, да му е хубаво един вид. А що завои... притисках се към него, намачках го едно хубаво. Говорихме си за Дарчето и Ангел. Пяхме и се смяхме. Пътуването беше само смях и слънце.
Пристигаме благополучно в Казанлък.
Добре, че беше Жоро, та видях карнавала по случай 10 години театър „Любомир Кабакчиев". Шествието мина през целия град и ние с него. Жоро не спря да снима. Създаде се страхотно настроение. Хора излизаха от магазините, колите спираха, всички снимаха шествието. Сякаш бяхме на карнавала в Рио. Казанлък наистина ни посрещна със слънчева усмивка.
Сега хайде на кафе при нашата група. Най-напред видях Хипо и го намачках и него. Аз като видя мъж и сигурно ми се иска да ги удуша всичките, та така правя. Но Хипо един тихичък, просто се чудя как го забелязах. Другия път ще го питам на колко години е. Трябва да е много млад, защото заразява с младежкия си дух и зарежда с енергия. Не спря да чете стихове и да разказва интересни случки. Как па все на него му се случват се чудя. Фея е права, до Хипо - само със записващо устройство, неговите весели истории нямат край. С него не може да ти е скучно и един миг. Другия път съм с него в една стая, ако не идва моя, щото много му хареса и на него. Да му се не види, какво толкова му е харесало, ама айде. Много хубави жени имало и една с рокля много го е впечатлила. Чакам аз снимките да я видя коя е тая хубавица. После ще види той. Веднага познах русокосата красавица Павлина Джарова. Същата е като на снимката, лъжа - по-хубава е на живо и е сладкодумна. Запознах се и с Павли, зарадвах й се много. Друго си е да видиш любим автор да си пие с теб кафето. Феичка също веднага я познах. На живо е още по-вълшебна. И да не говорим за диети, тоалети. Аурата, излъчването на човек е най-важно. Всички бяхме позитивно настроени и това ни правеше по-красиви и по-щастливи.
Прегърнах Креми и Петинка, моите варненски любимки. Нацелувах Веси, Алиса и Ради. Даже мъжа ми целунах веднъж, въпреки че не пише стихове.
Джейни точно така си я представях и пак ще кажа, на живо е още по-сладка. Пеперудена нежност ли?! Тя каква е Кума Лисанка! Таня Мезева е точно толкова слънчева, колкото е на снимката. Сладка, нежна. Чакам да видя Анета. До мен седи едно момиче и тъкмо да го попитам...
- Аз съм Анета, приятно ми е.
Щях да падна. Та тя е като момиченце. Какво внуче, да не бъркате нещо?! Момиченце ви казвам, едно нежно такова. Момичета вие сте...невероятни и истински. Пипнах ви.
Застава до мен едно момиче.
- Аз съм Елишка.
Аз какво да направя? Тя ме гледа така, сякаш ей сегинка трябва да й се метна от радост на врата. На кой врат бе, та то едно ефирно създание, като статуетка крехко. Къде да му се метна, нали ще го смачкам. Е, после в заведението я намачках де, та даже танцувах с нея.
Не очаквах да видя Рия, затова така й се зарадвах, че може да съм я уплашила чак. Обичам да я чета и като я видях не пропуснах да й надуя главата, че съм очарована да я видя. Тя беше моята изненада. А какви очи има, мале!!! Огън момиче. А как танцува! Направо си е взривоопасна. Точно съм я определила - тигрица и вулкан в едно.
Кадир... Шуми, ти си... Имаш страхотно излъчване на истински мъж.
Феичка била пропуснала Филип. Е как не като аз го бях обсебила. Що смях падна и с него пак трябва да си купувам Q10, двойна дозичка. И няколко диаманта разбира се, за хубав външен вид.
А, танцувах и с Филип на Мая. Аз не мога да танцувам, но в неговите ръце бих спечелила всеки конкурс за най-добре танцуваща двойка. Който си го може, си го може.
Запознах се и с Йоанка. Днес си пих кафето и четох нейни стихове в един от вестниците, които купи мъжът ми. Талантливо и красиво четиринадесетгодишно момиче. Браво!
Излишно е да казвам за всеки, че е много красив. То е ясно, избирани сме с конкурс. Жоро Колев не би допуснал каквито и да е да му влизат в сайта, я.
Адонис ме гръмна със страхотния си глас. И на външен вид го докарва. Алиса си я знаем, че пише и пее превъзходно. Тя ме изненада приятно и с това, че рисува прекрасно. Талант какво да се прави. Хем младо, хем умно, хем талантливо, хем красиво. Дано пише грозно, щото не се издържа.
По едно време ме сви корема, ама Ради е виновен.Той пък не спря да ми разказва вицове. После защо си толкова усмихната?! Е като имам такива приятели, каква да съм?!
На дансинга видях Индиана, но не я намачках. Нищо, другия път. С Нели голд поне си поговорихме. И аз ще пропусна някого, но времето наистина е малко да се видиш с всички. С Джейни се чухме след срещата и тя ми пя по телефона. Следващия път я искам с китара и на микрофона.
Казах микрофон, та се сетих. Седя си аз и си пия минералката и изведнъж Лили Иванова ми запява някъде наблизо. Ставам аз да видя запис ли е или е дошла да ни попее на живо и онемявам. Коя е тази хубавица?! Как коя, ми отговарят, това е Черна роза. Ха така! И аз да не знам, бива ли?! Браво, браво, брависимо. Страхотен глас и много артистична! Три пъти браво и на Теменужка и Калин. Да не пропусна и Дивото зове, не козле.
На дансинга срещнах Фортуна и Лотос, в суматохата щях да ги пропусна. Дано колкото сте сладки, толкова да ни изкарате и нас на фото, щото... Щях да пропусна и Белоснежка. Първото момиче, с което се запознах на първата ми среща с откровенци, затова ми е толкова скъпа, тази бяла и снежна дългокоска. Враната, на която обещах да намеря стихче, но с тая склероза, кое по-напред. Но ще го изровя обещавам. С някои от вас не се запознах, но както се казва, най-хубавото предстои. Ще има още срещи и още емоции.
До мен на масата седеше русокосата Ани, която доказа, че и жената е човек. Забелязвам я, че винаги си поръчва нещо зелено за пиене. Зелена ябълка ли е, не зная. Тя ако продължава така, големите и красиви сини очи ще станат зелени. Нищо пак ще й отиват. Хубавото си е хубаво. Скочи да прочете свое стихотворение за ракия май беше. Аз трета минерална вода пия, тя за алкохол ще ми чете. Аз мога да се напия дори от четене, трябва да се внимава с алкохола. То кой ли пие на днешно време?!
Изненадата на вечерта беше... Мариники. Видях тази обич на живо. Редяхме се на опашка за прегръдката й. Чак й завидях.
Ах как щях да пропусна Мая. Какъв танц изпраска на мъжа си! Зашеметяващ!!! На мъжа ми толкова му хареса, че чак я целуна. Добре, че бях наблизо, та ги заснех. Ей така, да си имам компроматче, ако нещо ми повиши тон моя.
Вечерта беше към своя край. Тръгнахме на дискотека, но... от еуфорията вече нямах сили за повече емоции. Бях истински щастлива.
На връщане в колата четохме стихове на Феичка.
Сънувах мама
Дойде от безкрая -
тихо се засмя.
В тъмната ми стая
слънце засия.
Фея си, Видан!
Вече ми липсвате. Кога е следващата среща?!
Ако съм пропуснала някого, другия път да седне плътно до мен. Дано съм пропуснала повече мъже.
Обичам ви, не лъжа!!! Само този път... не лъжа.
© Светлана Лажова Всички права запазени