- Колко струва да се влюбиш?
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот?
- Не предлагаме такъв артикул.
- Но тогава вие ще загубите всичките си клиенти. Кой би си купил любов последвана от цял живот болка?
- А вие да сте чували за друг вид любов?
- Ами... Щастие до края на живота?!
- И сте чували за такова нещо?
- Аха.
- Ами вървете си и намерете това, което търсите. После ела те и ми натрийте носа с вашето щастие, но ако не откриете, не се връщайте, плачейки при мен, жадувайки да чувствате любов. Няма да ви дам.
- Но как може? Нима има хора, които ви вярват, които се съгласяват на това?
- А нима вие сте единствената противоречаща на чувствата? До сега никой не се е оплакал от предложените от нас стоки.
- ...
- Ще купувате ли или само ще стоите и ще чакате щастието да дойде?
- Но вие не ми предлагате щастие!
- Да, защото вие искате любов.
- А двете не са ли съвместими?
- ...
- Но нима твърдите, че единственото, което дава любовта, е болка? А ако искаш да си щастлив, не би трябвало да си закупил любов?
- Точно това имам предвид. Такова нещо като любов и щастие няма.
- Не е възможно! Познавам толкова много хора, които...
- Какво? Защо замълчахте?
- Нима вие сте прав?
- Не бих могъл да съм прав.
- Тогава... тогава, защо продавате такава любов, защо на цената на болката? Защо тези които познавам са щастливи, но понякога плачат нощем от тази любов? Нима любовта не трябва да е нещо красиво?
- Тя е красива. Именно затова болката така от късо я следи.
- Не мога да разбера. Не доумявам. Та защо хората тогава се примиряват с всичко това? Защо се жертват за едната му любов, след като знаят, че след това ще ги боли?
- Нима ще ти е хубаво цял живот да си безчувствена, да не си дарила на някой сърцето си? Хората се примиряват с всичко само и само да усещат нещо. Нима вие не бихте го сторили? Искате да имате празнота в очите?
- Та колко викате, че струва влюбването?
- Болка цял живот.
- Съгласна съм.