ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ...” Ний тъй, ний инак... - разправя той.
На митинга на новата партия пък мой другар вика: „Колко струва сега пътриотизъмът, братя... Ей сега шъ стане ясно на тез` избори. Който дойди при нас, е пътриот, който не дойди е лажипътриот... Като земем властта, ша видите що е патриотизъма. Душа трябва да си патриотин, душа на истински българин, душа на патриот...”
И аз зех, та я ударих на мисъл. Прави са - щом сме истински българи, трябва да влезем в новата партия. Ама... колко струва една душа на патриот? Купува ли се от някъде тоз` ми ти патриотизъм? - питам се аз. Не бях мислил за това, ама на- наложи се, като чух моя другар от детството, лидер на партия НППЗБ в нашия град, да хортува- Нова Патриотична Политика за България.
Гледам го - накривил си капата моят другар, силен такъв, па и на мен ми е гордо чак. Викам на един на митинга вчера и се пъча: „Съученици сме с Богатин Босяков. Заедно ритахме топка в квартала. Голям патриот стана”. Пък той ми вика: „Такъв патриот и аз ставам.” Викам му: ”Що? К`во имаш предвид - не мой да се мерим ний с неговия патриотизъм. Душа дава той за него...” Оня тъпак от митинга ми се хили: „Прав си - вика, - той, патриотизмът му, е пословичен - нали е от Партия Новоизлюпени Подбалкански Патриоти, Затаковащи България.” Не разбрах туй „пословичен”, дето го рече, па и другото, ама зех да мисля кат` се прибрах какво ще да е туй „пословичният” патриотизъм на Богатин. Трябваше да си го обясня, да не се излагам по митингите. Честно - бая се измъчих, ама вече разбрах, щото изпитах сина още вечерта, па има и друго, ама...
- Сядай тука, татювото, да те поизпитам - викам, - да видя на к`во отгоре ти пишат бележките в даскалото.
Той ма гледа втренчено кат` теле майка си... Пък аз, за тежест, тъй, покашлям, па викам:
- Кажи ми що е туй патриотизъм, татювото, и има ли той почва у нас... - седнах до него и зачуках с молива по масата – чакам отговор за шестица.
И знаш ли, диването му с диване, знае, бе, професор ша го правя явно аз него.
- Патриотизмът, тате, е родолюбие - зафана той. Че като зе да ми вади вода от хиляда дола, под вола теле търси. Чуках, чуках по масата, па аз го загледах кат` теле... Приказва келешът му с келеш, кат` дърто, бе... Слушах го, па се сепнах накрая: „Туй е патриотизъм, тате, ама честно, у нас патриотизмът е бошлаф работа... Няма сега патриоти...” Цяла нощ мъдрувах върху туй и сега аз тъй разумявам работата вече:
Патриотизмът е родолюбие, туй е ясно... Родолюбието пък е любов към Родината - още по-вярно беше туй обяснение на момчето ми. А Родина, ще рече, е всичко, що е наше, българско - нали тъй? Тъй е! Или сега - как разбирам аз вече патриотизъма? Просто. За да си патриот, трябва да обичаш българското. Значи, викам си, Богатин много обича българското. Ама пък се чудя - кое е то, „българското” - ей туй трябва да си изясня сега. Черната пръст, високите сини планини, Черното ни море и всичко, що е на територията на наш`та България, сиреч всичко, дето не е на иностранците ябанджии - туй е то. И друго ще рече - да обичаш жената, децата и всичко, за което няма да те ударят през пръстите, ако посегнеш към него. За да съм още по-ясен, викам си, родовото, дето трябва да го любим и тачим, значи, по туй, дет ми обясни моя професор вкъщи, се измерва с две-три думи: „нашо”, „наши”, „мое”, „мои”. А „твое-твои”, „тяхно-техни” „вашо- ваши”, „негово” , ако е ТО, значи ТО не е мое - не е „наше”, на мойта фамилия сиреч, нали тъй - мисля си? Тъй, ами... Ще рече, с едно слово ТО е чуждо и не ми е родово. Проста сметка. И... Седнах аз нощеска и пиша на един лист от кренвиршите, дет ми ги увиха заран, като отивах на строежа, щото синът не дава да късам от тетрадите. Пиша, плюнча молива, щото са лъзга малко. Добре, че си го имам от мойто време - химически молив - голяма работа - няма изхабяване. Пиша, за да ми е по-нагледно, в две графи - кое е мое, кое е наше, за да разбера най-сетне аз патриот ли съм като Богатин Босяков, или не съм.
МОЕ: Родината, планината, морето, полето, жената; децата; боксониерата (щото се води на мое име), градинката пред панелката; сметката за ток и вода; сметката от БТК; сметката за топлоенергия; „свободното право” свободно да дам вота си на изборите; заплатата от строежа и тя си е моя - нали цял ден бъхтя за тристате лева, свободно да избирам де да работя...
Бре, майка му мечка, гледай колко работи станаха... Пиша, па ми е драго - ами аз съм богат, бре - викам си, значи и патриот съм. После понаписах нещо и в другата графа:
НАШИ: (сиреч на мойта фамилия) „Лада”-та (тя от баща ми, ама върши работа); градината (то к`ва ли градина - изпотрошиха черешките ромите, сега не мога да откъсна и една шепичка за малкото, дето к`вото види и го иска, ама имам пък земя, дет` се вика).
Къщата в „Куцо куче” я продадохме и си поделихме парите с брата, та купих боксониерата в кв. „Солидарност с народите от Европа” - модерен съвременен квартал накрая на града, панелно строителство - ама и ние като хората се наредихме. Та... - зачитам написаното - много работи, бе - глей` к`ъв списък съм докарал... Не мога да му се нарадвам. Туй сичкото е „мое”, „наше” и ми става сладко на душата - обичам си го аз родовото. Патриот съм - това е. Към името си Тричко трябва да туря и аз един „Богатин”, да речем. Да, ама не - то има вече един в града, та... Викам тогаз - ша туря едно „гранд” – Гранд Тричко. А... Не ми звучи богато... Тогаз пък нека да е Тричко Гранда. И туй хич не ми хареса, па викам, я, Тричко, запиши графите на Богатин, докато измислиш име за тез` твойте богатства. Пиши за Богатин, докато ти изплува новото име - голямо, твърдо, патриотично, да звучи гордо - тъй... тежко някак... кат` на фараон, царски да звучи, кралски, императорски... Таман са улисах и една муха забръмча в главата ми: „Прави, та прави списък да видим кое не трябва да обичаш, сиреч туй, което не е мое, а на Богатин.” Пък нали знайш като забръмчи мухата: „Бъ-ъ-з-з...” И почнах. Пак плюнча, пак пиша:
НЕГОВО (сиреч на Богатин): „БМВ”-то и „Ауди”-то на жена му Богдана; тристаен със стълба вътре - мезонет; къща на морето за гости; хотелска верига „Барон”, фабриката за вина „Барони”; фабриката за шоколади „Баронеса”, строителна компания „Барон и Баронеса”, хотел на балкана „Почивай при Барон”. Друго се не сетих. Ама, чакай бе - той няма заплата в графата, викам си? Почнах да гледам в графите. Гледам, зверя се като теле: Той - БМВ, аз - „Лада”; Той - мезонет, аз - панелка в „Солидарност”. Той - вила на морето и верига „Барони”, аз - пустееща градина в „Погребите”; Той - Богдана, скоро ù правили пълна промяна, аз - Трудолюбка от с. Трудовец; Той - без заплата, аз със заплата на зидар от „Барон и Баронеса”... Той - лидер на партия НППЗБ, аз - членска маса... Той - патриот, аз - не знам, кой да ми каже к`ъв съм...
По едно време – заспал съм над графите. Дяволът ми се присънва. Вика ми:
-Ако искаш до името ти да има „Гранд” - продай си душата... Колко искаш за нея? Какво да ти дам, за да я продадеш, а?
Аз мълча и се пуля.
- Казвай - усмихва се Лукавия с едни хитри очички.
- Ами... не ща много. - мрънкам и едва преглъщам. - Щом патриотизъмът се измерва с фабрики и хотели, дай ми и на мене от тях, че всички да ми думат, че съм патриот като Босяка.
- Неговият патриотизъм е пословичен. - дума ми Рогатия. - Той си продаде душата, жената, вярата, децата... Готов ли си на такава стъпка?
- Готов съм - викам. - Искам да съм истински патриот...
- Тогаз от утре не ще бъдеш Тричко Безпаричев, а Тричко Грандпаричев - директор на верига сладкарници „Гранд Трици”, управител на Банка „Грандмъни”; къща с двор в „Мало Гранде” - туй го имаш за душата, дето ми я даде. Още ако искаш - давай вярата и жената... за да си Гранд на квадрат...
...
- Тричко, к`во правиш, бе – стресна ме жената. - Не чу ли, че Богатин раздавал кълки пилешки за бедните... Иди се нареди на опашка да вземеш две. И аз ша ида за две, че да си направим гала вечеря като в Гранд хотела, па и децата да хапнат месце...
Скочих като ужилен. Разсъних се. Целият бях плувнал в пот. Гледам - разлял съм гроздовата по графите и нищо не се чете от химическия молив. Турих сетрето и хлопнах бързо вратата. Погледът ми попадна на табелата „сем. Безпаричеви”. Погледнах, па тръгнах за кълки.
Вървя и си мисля колко ли струва душата на един патриот... Колко да искам за моята и на кого да я продам... за да стана истински патриот. Ех, ако знаех само на кого да я продам...
Айя Войводина
© Айя Войводина Всички права запазени